Не помня друг път да съм присъствал на по-богат в тематично отношение хирургичен конгрес. Докладите застъпваха буквално всички дялове, свързани с този най-ефективен сектор на най-великата наука – медицината – от панкреаса, черния дроб и жлъчната система през стомаха и дебелите черва до гръдната, сърдечно-съдовата, неврологичната, онкологичната, ендокринната, военната, лапароскопската и пластичната хирургия, та чак до херниите. Присъстваха почти всички национални светила на скалпела, както и десетки специализанти.
Засега хирурзите ни наглед са достатъчно (около 1300, при средна възраст обаче 55 години; младите, до 35-годишна възраст са само 200, т. е. около 13%; безпокоително намаляват обаче анестезиолозите (едва 700; само до преди 5 години те бяха двойно повече!), а патоанатомите на щат са едва някакви си 71 души, плюс още 50-тина все още работещи пенсионери… Тези факти трябва най-после силно да обезпокоят МЗ: какво прави то за задържане на тези кадри?! И какво – за увеличаването им?!
Трима души направиха, поне лично на мен, силно впечатление: макар и надхвърлил 70-те, видният сливенски хирург д-р Михаил ЖЕЧКОВ, вечно подвижен и неспокоен, все така проявяващ жив интерес към всичко: нямаше сесия, която да не посети; този човек продължава да работи и оперира ежедневно – има ли Хирург-пенсионер? Младият проф. Никола (Коко) ВЛАДОВ от ВМА, безспорно един от най-добрите ни, водещи чернодробни хирурзи, който сновеше между пленарните сесии и операционната зала (повикаха го по спешност точно когато си пиеше кафето в паузите) и неостаряващият ексминистър проф. Радослав ГАЙДАРСКИ, който усмихнат се спря при всеки свой колега, за да размени блага дума.
Любимецът на българските лекари Хайгашод АГАСЯН откри конгреса със своя химн, написан специално за тях.
Вълнуващ бе краят на откриването: по традиция, неизменно поддържана от проф. Дамян Дамянов, бе почетена паметта на починалите между двата конгреса колеги. Цели 15 минути на екрана пред станалите прави лекари, на фона на скръбна музика, вървяха ликовете и имената на десетки хирурзи, напуснали прекрасния бял свят в разцвета на силите си (предимно около 55-те години!), което доказва колко напрегната е тяхната работа.
Бе прието нашето предложение в градинката пред ИСУЛ да се издигне паметник на българския хирург.
85-годишният създател на българската гръдна хирургия проф. Петър Червеняков, чийто син (Александър) и внук (Петър) са също гръдни хирурзи – уникално явление за нашата малка страна – получи най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”. Нека да припомним, че внукът е единственият български лекар-член на Кралския хирургически колеж.
За председател на Дружеството на българските хирурзи бе преизбран чл.-кор. проф. Дамян Дамянов. Честито!
