Преди цели 38 години, като съвсем млад лекар, ми правеше силно (разбира се – неприятно) впечатление как се заплащаше нощният труд на специалистите, които бяха на разположение и често, бидейки дежурен по болница или “Бърза помощ” повиквах за съответните консултации. Та това бяха най-видните ямболски лекари, които се ориентираха за минути относно диагнозата и необходимото лечение. Разбудени от сън посред нощ (понякога и по 2, дори 3 пъти последователно!), те не се сърдеха; напротив – идваха ведри, мобилизирани, съсредоточени, отговорни.
Работата с тях беше цял Празник.
Какво бе огорчението ми, когато на другия ден тогавашният главен лекар намаляваше часовете извънреден труд, които им бях вписал. Напразни бяха възраженията ми, че тези хора са били разбуждани посред най-сладкия си сън; че – съвсем справедливо – съм включвал и времето за идване и отиване. “Икономии трябва да се правят!” – мотивираше се неумолимият, отспал си и затлъстял сановник, и безцеремонно драскаше с химикалката. Така най-славните местни лекари получаваха от българската държава своите мизерни, толкова унизителни левче-две за богоравния си, изпълнен с напрежение и безсъние труд, чрез който бяха спасявали изпадналите в изпитание пациенти.
Същите някакви си 20-тина стотинки на час получават – все още!! – всички специалисти на разположение.
В кои времена живеем, г-да финансов и здравен министър, г-да синдикалисти, г-н председателю на БЛС?!
И къде – в Европа или в шаманска Африка?
