В Сливен бе проведена VI Национална конференция по инфекциозни болести на тема “Новопоявяващи и възвръщащи се инфекциозни заболявания”. Тя организирана от Българското дружество по инфекциозни болести (председател проф. Татяна Червенякова), Южнобългарското дружество по инфекциозни болести, епидемиология и паразитология (председател проф. Марияна Стойчева, МУ – Пловдив) и Инфекциозно отделение при МБАЛ “Д-р Ив. Селимински” – Сливен (зав. д-р Митко Баев).
Камен Плочев и Георги Попов от ВМА обърнаха внимание върху кърлежопреносимите и комарнопредаваните болести, както и болестите, чийто резервоар са гризачи. Колектив от Пазарджик разгледа хантавирусните инфекции днес, които предизвикват хеморагична треска с бъбречен синдром в Европа и Азия, и хантавирусен белодробен синдром в Америка.
Националният консултант по детска туберкулоза проф. Петко Минчев изнесе обсоен доклад върху туберкулозата у децата в миналото и днес, като наблегна върху подобряване ранната диагноза, правилния терапевтичен маршрут на заболялото дете, принципите на съвременната терапия и специфичната профилактика.
Голям колектив представи резултатите от мащабното си проучване върху състоянието и перспективите на ротавирусните инфекции в България и даде насоките за контрола над тях.
Интересен бе докладът на д-р М. Ненова от Варна: инфекциозна болест ли е синдромът на хроничната умора (CSF) или не? Този синдром CSF, комбиниран с имунна дисфункция (CFIDS) или наричан миалгичен енцефаломиелит (ME), е инвалидизиращо заболяване с неясна етоология, диагностика и терапия. От CSF понастоящем страдат над 17 млн души по целия свят! Дискутират се хипотези за възникването на CSF и някои постинфекциозни състояния на умора (пост-лайм синдром, хронична Ку-треска).
Друг голям колектив представи проучването си върху все по-нарастващата хепатит-Е вирусна инфекция; за 1,6 година във ВМА при 6 от приетите 115 болни с остър вирусен хепатит е приета именно диагнозата остър вирусен хепатит тип Е, въз основа на позитивната серологична находка и тежкото клинично протичане, което заплашва с остра чернодробна недостатъчност.
Доц. Ива Христова от НЦЗПБ изнесе данни за диагностиката на Лаймската борелиоза, хантавирусните инфекции и Кримската-Конго хеморагична треска (определена от В. Монев, също от НЦЗПБ, като “новото старо предизвикателство” за България).
Подобаващо внимание бе отделено на високия контагиозен индекс на морбили и опасността от белодробни и неврологични усложнения. Епидемичният взрив през т. г., обхванал цялата страна (предимно циганското население) постави основателни предизвикателства от организационен, финансов, законов и социално-правен аспект пред епидемиолози, инфекционисти, педиатри и ОПЛ в частност, а и пред системата на здравеопазването у нас като цяло. Отчетено бе, че при 30% от децата до 1 годишна възраст с морбили е диагностицирана и пневмония преди и в хода на заболяването, като при 7,5% от тях е отчетена и остра дихателна недостатъчност. Заболяването започва с токсикоинфекциозен синдром, катарални прояви, кашлица – по-често суха, мъчителна, непродуктивна; средно към 3-тия ден се появява характерният екзантем, който обхваща и капилициума, лицето и тялото с обратно развитие след 6-7-мия ден. Параклинично се установява левкоцитоза, олевяване, лимфоцитоза, а понякога – и левкопения. При децата с морбили и белодробни усложнения е приложена антибиотична терапия цефалоспорини. Морбили протича по-тежко и с усложнения след 20-годишна възраст, но терапията с цефалоспорини или ампицилини довежда до оздравяване.
Завръща се (след 20-годишно отсъствие!) и висцералната лайшманиоза, както стана видно от доклада на Д. Вучев и Ал. Русинова от Пловдив: за периода 1987-2010 г. у нас са регистрирани 115 случаи, преобладаващо в община Първомай. ОПЛ трябва да разпознават водещите й симптоми: неправилна температура, сплено-хепатомегалия, анемия. Обществената профилактика изисква ограничаване броя на бездомните кучета, като основни източници и резервоари.
Богата информация даде и постерната сесия, на която бяха изнесени интересни данни за казуси с тетанус, Марсилска треска, херпес-вирусен енцефалит, морбилен енцефалит (протичащ изключително тежко, обикновено в екзантемния стадий, предимно при по-големи, над 7-годишни деца, с висок леталитет и интелектуален дефицит и остатъчни неврологични прояви при преживелите), морбили в кърмаческа възраст (по-тежко протичане при хипотрофични и лошо хранени кърмачета), антракс.
Конференцията безспорно изигра своята изключително важна роля за обменянето на ценен опит между инфекционистите и епидомиолозите и повишаване на квалификацията им.
До нови срещи!
