Възможна ли е “регулирана конкуренция”?

В новата концепция на МС относно здравната политика, забелязваме доста положителни неща. Ще следим с интерес прилагането на заявените намерения.

Да, клиничните пътеки (КП), които изобщо не трябваше да бъдат въвеждани, отдавна трябваше да бъдат заменени с диагностично-свързаните групи (ДСГ). Но дали това ще стане от 2012 г., след като за това са нужни нов софтуер, подготвени да боравят с него кадри и… поне 3 пъти по-голям финансов ресурс? Пак опираме до 2 от старите и все по-задълбочаващи се 3 основни проблема на българското здравеопазване: финансите и квалифицираните кадри (третия – човеколюбието, го видяхме най-ясно в Горна Оряховица…) При този отчайващо нисък процент от БВП, невиждан в никоя европейска страна, въвеждането на ДСГ ни изглежда невероятно трудно (за да не кажем – невъзможно) в близките поне 5 години.

Тъй дълго спряганата Национална здравна карта ще определя лечебните заведения, които да имат право да сключват договори с НЗОК; тя пак ще си остане единственият финансиращ ги орган. Държавните болници няма да бъдат повече търговски дружества. (А нали, по Конституция и според ЗЗ) всички лечебни заведения са равнопоставени, независимо дали са държавни, общински или частни?

За пръв път срещаме нов термин: “регулирана конкуренция”. Досега си мислехме, че свободната конкуренция и предприемачество са водещите във всяка социална област. Административната система или свободният пазар ще преобладават в българското здравеопазване и мениджмънт?  

С интерес ще следим как ще стане, и дали изобщо е възможно смесването между държавно регулирана и здравно-осигурителна здравна система. И, най-важното – дали това ще допринесе до навременна, общодостъпна и качествена медицинска помощ и дейност.

Tags: , ,

Comments are closed.