Не крия пристрастията си към Пловдив, Вечния град – и те са обясними: защото в него са преминали най-хубавите години от живота ми – студентските. Затова често и с удоволствие посещавам Града под тепетата – да се потопя в неповторимата му атмосфера, да се видя с най-скъпите си приятели.
Винаги, когато преминавам през арката на Ректората, със свито сърце се заглеждам в налепените на таблото зад нея некролози: защото, уви, почти винаги откривам в тях имена на приятели и състуденти. Така беше с доц. Минчо Минчев, доц. Янко Кумчев (с когото бяхме в една група), д-р Дамян Велчев. И, ето, нов кошмар: посреща ме, кошмарно бялнал се, некрологът на проф. Никола Милчев!!!
И ти ли, Кольо?!!
Описал съм го още в първата си книга – “Аз, Лекарят” (1985). Там разказвах за една негова изнурителна новогодишна нощ (1978), когато, бидейки лекар в Крумовград (иначе е родом от смолянското с. Соколовци), в продължение на 2 денонощия, непрекъснато затъвайки с джип в огромните преспи, посещава родилки и успешно им акушира. Години по-късно той отива в Пловдив, където бързо стига до ранг професор и дълги години оглавява Клиниката по АГ в УМБАЛ “Св. Георги”. В ръцете му за над 40 години в родилната зала са изплакали бебета, колкото за цял град! Брой нямат и жените, които е оперирал и спасил от тежки заболявания.
Проф. Милчев притихва навеки по време на лов край любимия си Крумовград. От втори, вече фатален инфаркт…Едва на 67 години. Поне не се е мъчил. Бог да го прости!
Намирам ректора на МУ – Пловдив доц. Георги Паскалев, Лекар на България, началник на Клиниката по гръдна хирургия, в кабинета му: да подписва нескончаемите си документи. След като най-сърдечно си честитим Новата година, а после дълго скърбим по проф. Милчев, ме повежда, заедно със заместник-декана на МФ проф. Стефан Костянев, ръководител на Катедрата по патофизиология, към новостроящата се Аудитория. Тук съм слушал толкова много лекции, получил съм и дипломата си (през 1972): не можах да позная някогашната едноетажна сграда, която тогава приличаше на конюшня: сега се извисява на цели 3 етажа, в нея ще има лекционни и конферентни зали с обща площ 3000 кв м; снабдени с най-модерна електронна техника и аудиовизуална връзка помежду им. Това ще позволи да бъдат обучавани 5000 студенти, повечето от които – чуждестранни. Ще ги обучават близо 200 хабилитирани лица, чиито заплати вече са чувствително нараснали. До края на м. май, малко преди изтичането на втория ректорски мандат на доц. Пасталев, се планира новата Аудитория да бъде завършена и той да я открие.
Познавам лично поне 5 от ректорите-предшественици на доц. Паскалев, затова отговорно твърдя, че той е най-големият съзидател сред тях. (Добавям и незабравимия проф. Тодор Захариев, който беше ректор на тогавашния ВМИ “Ив. П. Павлов” преди 50 години – той построи Почивната станция край язовира “Батак”.)
Досега доц. Паскалев е построил великолепната сграда на Стоматологичния Факултет, създаде и Фармацевтичния Факултет, и Факултета по обществено здраве (и ги настани в реновирани сгради), построи Параклиса в Ректората, издигна и паметник на Иван П. Павлов, чието славно име носехме, обнови напълно и Ректората, създаде авторитетния студентски “Клуб на Отличника”, и какво ли още не. Затова и МЗ, заедно със СУБ, Нац. Алианс “Живот за България”, Пловдивското лекарско общество, Съюза на българските медицински дружества и в. “Български лекар” го удостоихме с най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”.
Сега тези постижения на ректора ще бъдат увенчани с новата свръхмодерна Аудитория.
ЧНГ на всички пловдивски медици! А ти, доц. Паскалев, да бъдеш все така изправен и мощен като родопски бор, да си жив и здрав дълги години, да продължаваш своето съзидателни дела и да хилядиш!
