Известният наш лекар-писател – кардиологът д-р Петър Константинов, неуморимият възторжен родолюбец, създател на Общонародно Движение “Мати Болгария”, възстановител на Деня на народните будители, описа своя живот в романа “Булевардът на спомените”. Темата му този път не е само възходът и крушението на националните и нравствените ни идеали, както и личното Достойнство като смисъл и съдържание на човешкия живот, но също и собствената му вълнуваща професионална и лична съдба на Лекар и Българин.
Особено вълнуващи са срещите на героя на романа (всъщност – самият д-р Константинов) с най-големия пловдивски професор – Богоя Юруков. Изобретява оригинална апаратура (базирана в мазето на врачанската болница), но през нощта, преди да я покаже на корифея, неизвестни “колеги” влизат вътрес взлом и я разбиват… Ето и част от горчивите съждения и мъдрите напътствия на проф. Юруков, които трябва да достигнат до всеки български лекар:
“Не забравяйте никога, че варварите шестват и в най-благородната професия… В живота ще гълтате много горчиви хапове. Но вървете по пътя на мироносците и ще бъдете възнаграден. Ако искате да станете истински лекар, не мислете за слава, почести и звания. Лекарят има само една основна и неотменима цел: болният и неговото спасение. Това е смисълът на нашата професия. Другото ще дойде от само себе си. Признанието минава през непроходими гори и диви поля и ще ви намери. Ако го заслужавате… Сражавайте се за всеки човешки живот! (Дано това да бъде прочетено от горнооряховските акушер-гинеколози, бел. Т. Н.). Както бихте се сражавали за собствения си живот. До край! До последния предел на силите и съзнанието си и до последното издихание на умиращия. Бъдете готов да минете дори отвъд възможното, за да съхраните живота на човека. Лазар е възкресен не от Христа, а от вярата на Спасителя във възможността да преодолее смъртта.”
По-нататък авторът споделя наблюденията си от работата на проф. Юруков: “Не прощаваше никакви грешки. Клиниката му събираше най-тежките и безнадеждни случаи от Южна България. Работеше и в неделя.”; а по повод многото “предизвестени провали” заключава: “Тези поражения свързват лекаря кръвно със съдбата на обречения човек.”
Ех, старата пловдивска лекарска школа, с нейното достолепие и Човеколюбие… И нея ли обезличи и смаза престъпната здравна реформа с нейните делегирани бюджети, регулативни стандарти и клинични пътеки?!
На малцина е известно, че, за да не съперничи при избирането на асистент, определен от партийния комитет, д-р Константинов е мобилизиран като… трудовак. Благодарение настойчивостта му, обаче, рязко е подобрено здравеопазването в Трудови войски. Известно време работи и като селски лекар. Изнася и многобройни лекции в Клиниката на акад. Алекси Пухлев. Публикува десетки статии в нашия и международен печат предимно по нови методи в електродиагностицирането на миокарда. И, както сам пише за литературния си герой (всъщност – за самия себе си и своите пациенти): “Тези безименни, изстрадали и обрулени от живота хора бяха неговата участ. Това именно беше удовлетворението, което изпитваше след толкова години на покруса и униние. Помагаше с всички сили на ближния си. Както повеляваше волята на Бога и моралът на човека.”
Прямотата и безпартийността попречват на професионалната кариера на д-р Петър Константинов, но той завинаги остава един блестящ кардиолог с национална значимост, създател на медицинското осигуряване, диспансеризацията и рехабилитацията на Трудови войски (с което рязко намалява заболеваемостта) и един от най-ярките ни писатели на патриотична и историческа тематика.
Да ни е жив и здрав още дълги години и да ни радва с нови вълнуващи творби!
