“Който казва истината, Бог вижда.
И който лъже, Бог вижда.”
Хан Пресиян,
надпис на каменна колона, 840 г.
Кой знае защо, по неведоми причини, точно на 7 април, Световния Ден на здравето, УС на БЛС и Етичната му комисия решиха да организират Кръгла маса по проблемите на… лекарската грешка. И това ако не е грешка – кое друго?!
Удивление предизвика наглото настаняване на търговеца на мазут точно пред табелката “Председател на БЛС”, след което тя бе преместена. Малко по-късно, верен на обичайните си навици да закъснява, до него се настани предшественикът му и весело поздрави (само дето не се целунаха по братски) отличника от пазарджишкия филиал с диплома 3,90, който навремето прие и успешно прокара нашата идея за приемане в Устава на БЛС на забрана за депутати да бъдат избирани в ръководните му органи, и по този начин елегантно го отстрани и седна на стола му…
Според признанието на председателя на БЛС, определение за термина “лекарска грешка” няма. Той обаче подчерта, че в близкото минало БЛС е имал “доста негативно отношение към създаването на Изпълнителната Агенция “Медицински Одит”, но те доказаха, че са обективни и дават експертни становища, и тези заслуги вероятно се дължат на директорката им доц. Златица Петрова. БЛС ще работи конструктивно с тях!”
Ветеранът на БЛС проф. Милан Миланов, председател на Етичната комисия, подчерта, че по отношение въпросите на лекарската грешка България е една ливада (т. е. те изобщо не са разработвани), но “след 3-4 години този проблем в България ще бъде решен и ще бъдем първата страна в ЕС, която ще има Закон за лекарската етика”…
(Коментар. А дали след 3-4 години в България ще останат добри лекари?!)
“Кому е нужен път, който не води към Храма?”, цитира професорът заключителните думи от култовия съветски филм “Разкаяние”. Вероятно имаше предвид, че е безсмислено да се упражнява Богоравната професия, ако в нея има търговия и бездушие.
Иначе проф. Миланов бе прав за “тежкия остракизъм от страна на обществото към лекарите”, както и риторично да попита какво ще стане, ако те го направят към него?! И още: “Ужасно неприятно е да работиш под пресата на обществото и медиите.” Не можем да не се съгласим и с друго негово заключение: че еднакво укоримо е както погрешното действие, така и бездействието. За съжаление, много от лекарите наистина предпочитат да избягат от тежък случай, вместо да се захванат с него. Защото никой не забелязва успеха, но неуспехът бива яростно разнищван…
И ние ще въздъхнем, като проф. Миланов, с носталгия по времената, когато всяка седмица в Окръжните болници се провеждаха толкова авторитетните и поучителни “патосрещи”, на които патологоанатомът изнасяше несъответствията между клиничната диагноза и аутопсионната находка… Да, “Лекарят се учи от мъртвите? Но… вече се превърнахме в деца на Меркурий”, т. е. на Бога на търговията, въздъхна авторът на сакралната фраза “Здравето е стока”. Да, Милане, отдавна загърбихме Татко Хипократ… Така е, защото преди 10-12 години в Храма се развихриха Търговците и пред очите ни (и пред твоите!) опустошиха всичко. Защо ги оставихме?!
“Лекарите се страхуват да се квалифицират. Проблемът с лекарските грешки не е в лошите хора, а в това, че добрите хора работят при лоши условия.” Ха, колко е вярно! Лекарските грешки всъщност се дължат на грешките в системата, т. е. в т. нар. “здравна реформа” – калпава, нескопосана, прибързана, престъпна – и спрямо лекарите, и спрямо пациентите им!
“Само идиотите се учат от собствените си грешки; умните се учат от грешките на другите”, каза още проф. Миланов. И поиска създаването на… “лекарски информатор (!?!), който да събира, обработва и съхранява информацията за лекарските грешки и да я довежда до знанието на колегите в лечебните заведения.” И още: да се създаде Национална система за регистрация на лекарските грешки, които да бъдат анализирани и да се извличат съответните заключения, поуки и предложения. Да се създаде и Лекарска професионално-експертна комисия, която да работи съвместно с БЛС и ИАМО (а за какво е създадена тогава тя?!).
(Коментар. А откъде кадри за тази комисия? И кой тогава ще остане да диагностицира и лекува българските пациенти, да се квалифицира, за да не допуска грешки? И колцина колеги са изпратени от БЛС – за сметка на задължително събирания членски внос! – на курсове и конгреси? И нали ние, възстановителите на БЛС, виждахме преди 23 години бъдещата съсловна организация като саморегулираща се система?) И, още: дали почитаемите членове на УС са обсъдили тази идея и дали я подкрепят? Щото дали я подкрепя Съборат, така и не стана много ясно. (Друг и въпросът за скалъпения му “кворум”.)
“Лекарската грешка е като черната кутия в авиацията. Но при катастрофа на самолет, авиаторите я търсят и я отварят. Само ние, лекарите, не правим като тях. Готови ли сме да отворим кутията на Пандора?”, попита накрая проф. Миланов.
Някак вяло и бездушно бе подхвърлен и проблемът със защитата на лекарите при насилие и агресия от страна на пациентите и техните близки.
(Коментар. Колко пъти още трябва да предлагаме на УС на БЛС да настоява за едно простичко допълнение на чл. 131, ал. 2 от НК, отнасящ се за нанасяне на средна и тежка телесна повреда на длъжностни лица. Става въпрос за 7 думички: “медицински специалисти при изпълнение на служебните задължения”. Вярно е, че пациентът трябва да има права. А лекарят – както при социализма: само задължения ли?!)
В интервю по Програма “Хоризонт” по въпросите на ДСГ, съсловният председател Райчинов подчерта, че е практически невъзможно те да бъдат осъществени още на 1 януари 2012 г., защото още не са въведени информационните системи нито на НЗОК, нито на МЗ; няма я и личната електронна карта на пациента – така че явно още дълго време ще караме на старите КП.
Отговор на изключително важния въпрос с лекарските грешки щял да се опита да намери и поредният Събор на БЛС, който ще се проведе в грешно, Богонеугодно време – Лазаровден и Цветница, но от УС явно са безбожници, заклети атеисти. Разбира се, всеки има своето конституционно право на вероизповедание.
И именно затова и този Събор се превърна в поредната лекарска грешка…
