Тук, през 1969 г., е извършена първата в България бъбречна трансплантация. От 1976 г. към клиниката функционира единствената до момента в страната Лаборатория за качествен химичен анализ на бъбречни, уретерни и мехурни конкременти чрез дериватографски и поляризационно-микроскопски аналитични методи. През 1986 г. започва да функционира първия литотриптер в страната. Тук са въведени повечето диагностични и терапевтични методи в урологията в т.ч. трансуретрална хирургия, лазертерапия, биполярна резекция, стентиране и др.
Приоритет в развитието на университетската Урологична клиника е въвеждането и прилагането на съвременните диагностични и терапевтични методи в урологията – екстракорпорална и лазерна литотрипсия, фотодинамична диагностика и лазертерапия на тумори, съвременни реконструктивни хирургични методи при обструкции на долни пикочни пътища и тумори на урогенеталната система, лапароскопска хирургия, брахитерапия при карцином на простатната жлеза, трансплантация на бъбреци при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност и др.
През 1935 г. у нас е създадено първото урологично отделение към Катедрата по хирургия (сега ІІ хирургия на Александровска болница) на МУ – София с ръководител проф. Владимир Томов.
Първата Катедра по урология в България е създадена на 17.12.1951 г. в ИСУЛ (Институт за следдипломно усъвършенстване на лекари) с ръководител проф. Антон Червенаков. Тя е първото официално държавно научно звено, в което българските уролози получават знания и придобиват специалност.
Първата самостоятелна Клиника по Урология на ВМИ – София (в Александровска болница) е създадена на 06.02.1961 г. с ръководител проф. д-р Стоян Ламбрев.
Със създаването на Медицинска Академия през 1972 г., Катедрата по Урология в ИСУЛ и Клиниката по Урология в Александровска болница се обединяват в единна Катедра по Урология, която се преименува в Научен институт по урология, нефрология, хемодиализа и трансплантация (НИНУХТ).
В съвременния си вид Клиниката по Урология съществува от 1999 г.
