Вечната смолянска баба акушерка Росица Динева (с 45-годишна служба по родопските села и в Родилна зала, предимно като главна акушерка на смолянската болница), в чиито благословени от Бога ръце са проплакали сигурно поне 40 000 бебета – цял областен град! – издаде 3-тата си книга. В “Диамантени спомени”, написана по повод 85-тата й годишнина, легендарната родопчанка разказва за трудния си, но възхитителен професионален път.
И каква разтърсваща с простотата си житейска философия:
“Най-напред ние трябва да си признаем, че ние сме същества, които можем да бъдем щастливи, само когато обичаме и сме обичани. Радвай се на това, което правиш: ключът е в нуждата ни от интересна и предизвикателна работа. По-малко стрес, повече позитивно мислене и повече спокойствие – това са гаранциите за нашето здраве.”
“Дали си внушавам, обаче вярвам, че за да ме има още на този свят, да съм жизнене и дееспособна, го дължа донякъде на десетките хиляди бебета, родени с моя помощ, защото те са ме зареждали с капчица здраве; и ето ме – не се предавам, жизнена и здрава!”
“Времето сред приятели минава приятно и незабелязано. Чувстваш се значим, нужен и полезен. Достатъчно е една приятелска ръка, едно малко внимание – и се зареждаш с положителни емоции. Не се чувстваш излишен или непотребен. Отново имаш заряд, хъс към живота.”
“Водена съм единствено от мисълта да бъда полезна на хората около мен. И ако и да сме възрастни, ние също имаме право на още щастие.”
“Много възрастни хора посрещат старостта с болезнено чувство, че животът им вече е загубил смисъл, че всичко принадлежи вече на миналото и те са се превърнали в излишно бреме. Това състояние се определя като болест на напредналата възраст и се характеризира с понижено самочувствие, лошо настроение и тъга. Ако обаче запълниш времето си с приятни неща, с грижи към близки и приятели, с любов към децата и внуците, с изживяване на всеки миг пълноценно, с удоволствие и за удоволствие. Щастието зависи само от вътрешната нагласа на човека.”
“Всеки ден трябва да се живее с възторг от всичко, което правим и срещаме.”
Да пожелаем на емблематичната родопска Баба Акушерка да е жива и здрава още дълги години!
