Наша близка пролежа 7 дни в известна болница. Диагноза – пневмония (истинска, не измислена заради КП). След 5 часа чакане пред приемното отделение, ни жива, ни умряла, изгаряща от температура, едва дишаща, най-после я хоспитализират. Часът е 13 следобед. Нищо, ще почака още 9 часа до започване на вливането на антибиотика – нужно е време от изписването до пристигането му в отделението и приложението му.
Лежи 7 дни. През това време лекарите сутрин минават визитация – от завеждащия до лекуващия, специализантите и стажантите. И нито един от тях не я преслушва, не поставя на гърба й дори и една слушалка. (Иначе си носят увесени стетоскопите на врата.) Оплаква се от болки в сърдечната област и сърцебиене. Отсичат: “От температурата е”, и отминават. Сърцето също не е преслушано, не е проверен и пулсът. Не й правят и кардиограма – нещо елементарно, още повече – в болница.
Позволявам си да се намеся. Представям се, влизам в лекарската стая, изразявам тревога от сърдечните й оплаквания. Те би трябвало да бъдат обезпокояващи за жена след менопауза: ами ако има стенокрадия, ами ако е застрашена от инфаркт?
Казват ми, че знаят за оплакванията; с досада се съгласяват: добре, де, ще й направят кардиограма. Отново забождат очи в документацията си. И без повече да ги вдигат, с вежлив жест ми показват вратата… Знам, че съм излишен. Но така ли се изслушва и отпраща колега!?
Така я изписват – без кардиограма, без нито един път да са я прегледали и преслушали. Нещо още по-страшно – контролната графия показва само първоначална резорбция. Ами ако пневмонията е мантелна?! Ако отдолу “дреме” карцином?!
Няма значение. Важното е да се отчете КП и да няма дори и стъпка извън нейните канони. И документацията да е в ред.
Наистина, нека да си го признаем с ръка на сърцето: като че ли целта на все повече лекари става само една: да попълват отчетите си, да ги подават до РЗОК и да си получават възнаграждението. Като във фабриките за обувки: ковеш им подметките и ги хвърляш в конвейерната лента. План, план се гони. И премии. Но и там се иска качество.
Харесва ли ви подобна “медицина”?!
Почти всичко в нея е само бездушната клинична лаборатория: елементарните кръвни изследвания и 2 рентгенографии. Не се интересуват повече от оплакванията на пациента. Свикнали са с тях: тук е болница, не е сладкарница; всеки се жалва от какво ли не. Важното е да се отчете КП пред РЗОК. Състоянието на болния, излекуването му – това е без съществено значение.
Къде ли се обръщат в гробовете си Стоян Киркович и Константин Чилов?! На това ли ни учеха Богоя Юруков, Петър Миронов, Антон Митов?
И още: докога ще робуваме на тези проклети, измислени от т. нар. “реформатори” КП (да се чете не “клинични пътеки”, а “контролно-пропускателен пункт”!)? Слепи ли сме, за да не виждаме, че фетишизирането им като финансов критерий унищожиха и обезобразиха свещената богоравна професия?
Нали “Добрият Лекар на Боговете е равен” (Хипократ), а не е бакалин и бепристрастен отчетник-статистик?
Нали, както казваше пак той, пациентът е “рес сакра” (“свещена вещ”)?!
Кой ще ни върне хуманната медицина!!!
