В началото на м. февруари 2005 г. Общото събрание на Столичната лекарска колегия (СЛК), не без активното съдействие на тогавашния ни Тато, си избра за председател един човек в дълбока пенсионна възраст, който преди това вече беше 2 пъти неин секретар и дотогава фактически я управляваше, защото председателите-професори (които не издържаха повече от по 1 мандат) почти не се интересуваха от съсловната дейност, а и тя явно не им допадаше. През м. юни 2008 г. този вожд (просрочил първия си мандат с 4 месеца) бе отново предпочетен от оределите делегати – не защото е добър, а за да не бъде избран един бивш ректор анатом-чл.-кор., който обаче бе откровена креатура на мазутното явление от Козарка. “Ела, зло, че без тебе – по-зло”, гласи нашенска поговорка.Няколко пъти сме публикували открити писма до въпросния столичен вожд с няколко простички въпроса; ще ги обнародваме и сега:
# каква му е заплатата;
# кой му я е гласувал (при положение, че по Устав с имуществото, т. е. вкл. и със свещения членски внос, разполага единствено Общото събрание);
# на колко болни колеги е купил консумативи и лекарства и за колко лв през тези пропилени за съсловието ни близо 7 години;
# колко млади лекари е изпратил на конгреси или курсове за преквалификация;
# купил ли е апартамент за офис на СЛК (при положение, че съгласно ЗСОЛЛДМ кметът на съответния общински град е задължен да му го предостави безплатно!), защо е направил тази напълно излишна покупка, след търг ли и на каква цена;
#колко години и на какъв хонорар беше служител на УС на БЛС, когато беше едновременно с това и председател на СЛК (не само аморално, но и абсолютно недопустим конфликт на интереси, който представлява откровеното й купуване);
# какво друго впечатляващо, освен паметната плоча за лекарите, пострадали от комунистическия гнет (при това, пълна с правописни грешки) е създал, и на каква цена.
И, също: чел ли е тефтерчето на Левски?!
Разбира се, отговор на въпросите си така и не получихме.
Не го очакваме и сега.
Най-голямата РЛК в страната – Столичната, в която членуват над 11 000 колеги, т. е. повече от 1/3 от всички български лекари, под творческото ръководство на този пенсионер абсолютно се обезличи и убедително се свлече на последното място в страната по отношение авторитет, инициативност, активност, колегиалност.
Предрекохме, че софийският предводител последен ще свика Общо събрание, някъде преди Коледа. Причината е проста: колегите да бъдат улисани с предпразничната суетня и даже да не забележат, че в съсловната им организация се провеждат избори. Не познахме с 3 седмици.
По този начин този ловък мъж вече е просрочил с 10 месеца, т. е. почти с цяла година, двата си общи мандата! Като добавим и 2-та му предишни мандата секретарство, през които също получаваше негласувана от Общото събрание заплата, и буквално еднолично управляваше СЛК (защото тогавашните председатели-професори нехаеха за нея), му се набират фактически 13 години сладко съществуване върху вегетиращата столична съсловна организация, която собственоръчно успя да срине и доведе до нулата по отношение авторитет и полезност за членовете ѝ.
Възможна ли е подобна далавера? Да, при пасивността на безразличните хора. С изключение на сегашния секретар д-р Стоян Борисов не сме чули нито един друг глас, който да зададе въпрос и да протестира.
Но мунчовците, както знаете, ги бесят. В демократичните ни условия – просто ги изхвърлят от върхушката.
Мълчанието на агнетата… Или на овцете, на които им харесва да ги доят и стрижат.
Подочухме обаче и нещо друго, много тревожно: че този човек в силно напреднала пенсионна възраст отново ще се кандидатира за секретар… Т. е. – гласи се да остане на хранилката.
Столични лекари,
Ще допуснете ли отново да ви експлоатират и самоволно да харчат задължително събирания ви членски внос? Приятно ли ви е вашата съсловна организация да драпа на последно място в страната и да бъде с най-нисък рейтинг? Или вече свикнахте?
А може би пък ви е харесало. То боляло само първият път…