“Човекът и обществено-културната среда са фактори, поощряващи или интензивно действащи за появата на психически разстройства и отклонения. Най-често у нас се срещат тревожностните разстройства. Увеличиха се леките депресии.
Тежките психически разстройства (шизофренията), които са при около 1% от населението, не се влияят особено от социално-икономическите фактори. Хората с неуравновесен характер и по-лабилна психика са по-лесно раними – те по-трудно се приспособяват към неблагоприятните икономически условия. Хората с по-нисък социален статус боледуват по-често от психически разстройства. Безработицата и безпаричието, разбира се, водят до депресия.
България се намира по средата на психическите заболявания в ЕС. Но изследванията на “Евробарометър” неочаквано показаха, че българите сме на първо място по субективни усещания за нещастие, т. е. ние се смятаме за най-нещастните. Ние сме и най-бедните в ЕС, но сме свикнали и като че ли се примиряваме с тази бедност. Реакциите на българина са: “Спасявай се поединично, кой както може” – с емиграция, с някакво частично решение. Но не и на обществено ниво, т. е. без организация.”
Д-р Христо Хинков, “Хоризонт”/10 октомври, Ден на психичното здраве
“Порочните практики, чакръкчийството и манифактурата започнаха от 4-те болници на “Търговска лига” в Ямбол, Плевен, Велико Търново и Варна.”
Доц. Иво Петров,
Болница “Токуда”, в. “Труд”
“Държавата да обърне по-сериозно внимание на проблема с изтичащите в чужбина медицински кадри.
Задълбочава се неравнопоставеността между различните слоеве на населението при ползване на здравни услуги.”
Българска стопанска камара, в. “Сега”
Да се преустанови практиката здравно-осигурителните вноски да се внасят в държавния резерв, вместо да се използват за реалните цели на здравно-осигурителната система.”
В. “Класа”
Коментар. Да, ама не…
