Отиде си проф. Петър Добрев, 85-год. Един от стълбовете на белодробната патология у нас. Той въведе понятието “ХОББ” и обедини пулмологията и фтизиатрията в един раздел, както си е редно. Навремето беше всесилен – властният партиен секретар на мастодонта Медицинска академия; рамо до рамо с безжалостния колос Малеев. Всички трепереха пред тях. Каквото кажеха – това ставаше в българското здравеопазване.
Вървеше надут и горделив, без да поглежда наоколо. Не поздравяваше почти никого, дори и сътрудниците си в Клиниката. След като дойде 10 ноември и се пенсионира, стана по-разговорлив…
Изпратиха го 10-тина човека.
И си спомнихме за аятолаха на българското здравеопазване акад. ген-майор Атанас Малеев, член на ЦК на БКП, герой на социалистическия труд, народен деятел на науката, народен лекар, председател на Медицинска академия. (Да не би да сме пропуснали още нещо?) Щом го зърнеха по коридорите на Центъра по медицина, хората панически се разбягваха. Все щеше да намери нещо, за което да им се скара. Уволняваше за една цигара. Ругаеше асистентите и дори доцентите си при визитации – да, да, пред пациентите и сестрите. Наслаждаваше се на властта и всемогъществото си. Беше самият Зевс Гръмовержец. Не беше ли чел Библията? “Суета, всичко е суета…” (Еклисиаст).
Дойде въпросният 10 ноември, Малеев се срина. Едва влачеше крака по улиците – прежълтял, жалък, смачкан.
На погребението на приятеля му проф. Дочо Дочев (дългогодишен нац. консултант по клинична лаборатория; почина пред асансьора на Майчин дом, рано сутринта, тръгнал на работа; беше огромен мъж ), колегите отиват със специален автобус. Гробът се оказва тесен за широкия ковчег, та възрастният му баща взема лопатата и слиза в зейналия трап да го разширява… (Да не пожелаваме на никой баща да изпита подобен ужас!!). Полагат тленните останки вътре, зариват го с пръст, качват се да потеглят обратно. Малеев се оказва сам на седалката. Нито пред него, нито зад него има лекари. Тези, които до неотдавна чупеха раболепно гръбнак, сега бягат от него като да е чумав. Единствено на проф. Жени Милева (известна с десните си разбирания) й дожалява, сяда редом, пита го как е. От което на аятолаха му става още по-неловко.
Сик транзит глория мунди.
И, макар че проф. Добрев беше атеист, ще кажем, като за всеки колега: Бог да го прости.
Помнете Смъртта! Тя е за всички ни.
