Това е основният постулат в Медицината.
По медиите обаче зачестиха сензационните съобщения за здравословното състяние на известни хора, и то – без те да са дали разрешение за оповестяването му.
“Всичко, което видя и чуя при изпълнението на моята професия и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено”, се казва в Хипократовата клетва, писана ок. 400 г. пр. Хр.
“Ще зачитам тайните, които са ми доверени, дори и след смъртта на пациента. Ще поддържам в най-висша степен уважение към човешкия живот от самото му начало.”, повелява Декларацията от Женева/1948, кято замества Хипократовата клетва.
“Да не давам гласност на сведенията, доверени ми от болните”, ни учеше и старата “Клетва на социалистическия лекар”, която сме полагали навремето.
А Законът за здравето е бепристрастен:
Чл. 86, т. 5: “Като пациент всеки има право на защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние”. Санкциите за нарушаване това право на пациента са посочени в чл. 221: глоба от 300 до 1000 лв, а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.
