Среща на “Курсус магнум” (Випуск 1952 г.)

Трогателна среща си организираха 30-тина колеги от Випуск/1952 г. (т. нар. “Курсус Магнум”), всичките от които – над 80, дори над 85-годишни! Всичките – беловласи, много от тях – прегърбени и трудно подвижни, но слънчеви и чаровни. 44 от този курс (с право наричан още “оптимум”) са хабилитирани! Възпитаниците на този Курсус магнум оптимум самоотвержено отиват и в най-отдалечените кътища на Майка България и поставят основите на родното здравеопазване. (Съпоставката е печална: днес 740 практики в отдалечените села и общини са незаети, половин милион българи не могат да разчитат на медицински грижи!… В замяна на това ги осигуряваме за германци и италианци…)

Срещата бе организирана и ръководена от проф. Васил Василев, анатом, бивш ректор на МУ – София и проф. Петър Червеняков – наистина историческа личност за българската медицина: основател на гръдната хирургия у нас, носител на най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”, 86-годишен, единственият все още началник на Клиника (към Болница “Сердика”) в България.

Продължава да работи в частен очен кабинет и обаятелната д-р Лилия ТОДОРОВА (р. 1929 г.), която представи новата си стихосбирка “Влакът на живота” (подписана с литературното й име Лилия Белчева). Тя съдържа предимно любовни стихотворения, което означава само едно: че Любовта е най-вечното и силно чувство на земята, което ни прави здрави, жизнени и дълголетни.

Ще цитираме част от стихотворението й Съдба”, вълнуващо със своята исконна, неподвластна на възрастта човешка жажда за Любов:

Но мъдростта къде остава/ – с години твърдо ме оплела?/ На всичко сложила забрава,/ до мойта есен ме довела?/ Коса, лицето промени,/ защо сърцето тя забрави?/ Остави тъжно да тупти,/ за нежност жаждата остави!/ Защото ти тогаз се появи/ и нещо трепна в мен до болка./ Какво да правя ми кажи/ при тоз живот – коварна ролка?/ Къде да скрия тази радост,/ дошла тъй късно, безнадеждна?/ Нима ще върне мойта младост?/ О, мъдрост моя, дай надежда!”

Дай надежда, о, мъдрост, и за нашето здравеопазване, което така отчаяно се нуждае от подобни всеотдайни, човеколюбиви, висококвалифицирани, духовни и колегиални Лекари!

Уви, младите колеги гледат много повече към парите и чужбина, а Духовността и Човеколюбието за тях май станаха мръсни думи…

Tags: , , ,

Comments are closed.