Тази статия няма нищо общо с телевизионното предаване „Аз обичам България”. Тук описвам една наистина изстрадана любов към родната страна. Но преди това, срещу набедения за виновен съдиите и свидетелите скачат, както кенгурата по поляните и пътищата на Австралия. Кенгуру съдът (англ. kangaroo court) взема решенията си на базата на hearsay (англ. слухове). Тези съдилища са известни от време на калифорнийската златна треска (1848–1855), на комунизма в СССР и на „народния съд“ в България, навярно няма да бъдат такива според Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, приет късно вечерта в четвъртък, 3 май 2012 г., след като беше обсъждан и гласуван „денонощно” в продължение на пет пленарни заседания.
Преди 20–25 години един талантлив български сърдечносъдов хирург, бивш наш студент, спечели стипендия за работа в САЩ. Наскоро беше защитил дисертация при световноизвестни професори в Москва, върна се, работи 1–2 години в София и, спечелил стипендия, ентусиазиран тръгна за САЩ. Ентусиазмът му обаче беше бързо прекършен. Набеден за сексуална авантюра с жена, „кенгуруто“ осъди колегата на десет години затвор – там е подложен на грубостите на други затворници. Неговата спортна и склонна към рискове натура обаче отвръща с по-силни крошета. След които кара омаломощените си колеги многократно, до прегракване да повтарят: I apologize (извинявам се). И най-артикулирано и високо да изричат: I love Bulgaria! (Аз обичам България!).
– Поне сто души са правили този рецитал. И от стените на затвора ехото повтаряше „любовта към България”. Затова където и да ме местеха, затворниците изпадаха в паника при появата ми и ме посрещаха с I love Bulgaria! – казваше колегата.
Но дори и това не сломило безразличието на българското посолство в САЩ и на други български институции – никой от тях не защитил сънародника ни. Понесъл с достойнство американските и българските обиди, той се завърна в България.
Подобна любовна история се случила и в Париж през 1936 г., когато на голям турнир по кеч участвал и българският борец Дан Колов. Примадоната на парижката Гранд опера Илка Попова (1905–1980) наблюдавала борбите от ложата на театъра. След като Дан Колов победил всичките си противници, тя отишла на сцената, прегрънала легендарния борец и няколко пъти извиквала: „Аз обичам България!“
Така освен една примадона, един кардиохирург и поне сто американски затворници скоро не съм чул други така възторжено да изричат: „Аз обичам България!“
