Откога датира интересът на българската медицина към терапевтичния лекарствен мониторинг? Кой пръв обръща внимание на възможността да лекуваме по-добре, ако използваме количествени критерии за дозиране на лекарствените средства? Отговора ще получим, ако разгърнем пожълтелите страници на учебника по клинична лаборатория Клинични бележки” на проф. К. Чилов, на чиято стр. 641 четем:
“Значението на определянето на сулфонамидите в кръвта произтича от необходимостта да се проконтролира нивото им там при провеждане на лечението, както да се определи минималният и опималният кръвен титър на раличните сулфонамиди.
Минималният титър на сулфонамидите е около 5 мг%, а оптималният – от 6-10 мг%. Кръвен титър над 15 мг% се избягва, тъй като при него се получава по-силно терапевтично действие, а от друа страна има по-чести странични действия. При лечение със сулфонамидни препарати най-високата концентрация в кръвта се получава след 4 до 6 часа в зависимост от вида на сулфонамидния препарат. Задържането на концентрацията в кръвта, както и начинът на излъчването чрез урината става също по различен начин за всеки отделен препарат.”
