В първия ден на жежкото лято/2012 г. ни смрази ледена вест:
напуснал ни е ген.-лейт. доц. д-р Иван Хариев (Доктора)!
Роден на 11 август 1919 г. в Сливен в семейството на заможни родители (баща му е собственик на Тухларна), той се записва студент в МФ – София, като същевременно е сътрудник на Здравко Георгиев, началник-щаб на Първа въстаническа зона. По собствено желание на 3 юли 1943 г., непосредствено след изпита си по вътрешни болести при проф. Константин Чилов, излиза в нелегалност. Става партизанин и член на щаба на отряд (по-късно – бригада) “Чавдар”. Неколкократно влиза в сражения с жандармерията и полицията, при които проявява присъщата си храброст. След 9 септември 1944 г. отива доброволец на фронта, където, при Страцин, е ранен в рамото.
Военен лекар, придобил специалност по вътрешни болести и ОТМС, той участва в управлението на Медицинската служба при МНО. По негово предложение и настояване лично пред Тодор Живков, е построен ВВМИ (днес Военно-медицинска академия), на която известно време е началник. Бунтар по душа и съвест, пословичен застъпник на Истината, той неведнъж изразява своите мнения, различни от конюнктурните, заради което е преследван – уволняван от работа и изключван от партията. Поради непоносимите условия, преднамерено създавани около него от нагаждачите, напуска България и няколко години работи като обикновен ординатор-ендокринолог в ГДР, болница “Шарите” в Берлин.
Известно време е зам.-председател на Комитета по туризма, член на НС на ОФ, председател на Съюза на тракийските дружества.
Няма човек, обърнал се към него за помощ и съдействие, който да не е получавал незабавната му безвъзмездна покрепа. Навсякъде, където е бил, ген. Хариев се е ползвал от уважението и обичта на хората, на които се раздаде докрай и от сърце.
Сбогом, народни здравни генерале, мой втори татко!
Ти достойно извървя своя пълноценен житейски път и остави дълбока диря в историята и развитието на българската военна и национална медицина.
Спи спокойно своя вечен праведен сън, Мъченико на Правдата!
Винаги ще те помним!
Бог да те прости!
Д-р Тотко Найденов
София, 24 юни, Еньовден, 2012 г., Поклонението
