Едно селце в Община Гулянци, област Видинска, вчера бе официално затрито от картата на България, с решение на МС. В това селце от 10 години не живеел нито един човек, който тогава е починал. Естествено, без хора, то фактически също е покойник.
Все повече стават населените места в Майка България, които си заминават – без духова музика, без поп и опело. Самата Тя се стопява с по 45-50 хиляди души всяка година. Нещо по-страшно: обезкостяват я цигански набези, необезпокоявани от МВР. Още по-страшно: напускат я младите й синове и дъщери, отвратени от обстановката у нас, обезверени от липсата на работа и всякаква перспектива.
Откога бием тревога относно демографския срив у нас!! През 1988 г. издателство “Народна младеж” ни пусна и най-страшната документално-публицистична книга – “Децата, без които не можем”, в която доказвахме, че след 300 години ще умре последният българин. Тогава прирастът ни беше плюс 2,1 на хиляда. Днес е минус 5,3 на хиляда. При стопяване средногодишно с 50 000 души (умират 120 000; раждат се малко над 70 000, при това – поне една трета – на родители с небългарско самосъзнание!) всеки може да си направи сметката, че след 10 години ще сме намалели (ако същият темп се запази) с 500 000 души, т. е. с половин милион. Ха сега, да видим: след 100 години колко става сметката? А след още 100? Т. е. след 2 века на Земята няма да има и един българин…
Още при първия мандат на Президент Георги Първанов го посъветвах да разкрие към Президентството специална Комисия по демографските въпроси. Послуша ме, разкри я. В състав 25 човека. Без мен… Тази Комисия не се събра нито веднъж (освен при учредяването й), не излезе с нито едно предложение за подобряване на демографския ни статус. По време на предизборната кампания за втория му мандат, срещнах Първанов (на събрание в Плевенския театър) и го подсетих, че идеята за тази Комисия е моя. “Знам”, отвърна ми кротко. “Е, аз защо не съм включен в нея, да давам предложения?”. “Нека взема втория мандат, ще Ви включа, докторе.” Взе го. Още чакам да ме включи. Ама той вече не е в Президентството, а в апартамента си в “Красна поляна”, така че това няма как да се случи.
Писах и на Президент Росен Плевнелиев: че основните стълбове на националната сигурност са демографията и здравеопазването; а и двата са прогнили и рухват; поисках среща – да му разясня въпросите – нали обеща, че вратите му ще бъдат отворени за всеки българин, който идва с някаква идея? Отговори ми секретарката му по здравните и социални въпроси: “Благодарим Ви за усилията, които сте положили. Бъдете здрав!”.
Е, бъдете здрави и вие.
Запустява къщата на България. Хората един по един се измъкват от нея – кой с краката си, бягайки на Запад, кой – с краката напред… Дано последният да загаси лампата.
