СЛАВЕЙНО, МОЯ ЛЮБОВ!

Всичко започна още от детството ми. В частния лекарски кабинет на баща ми забелязах няколко дебели тома, чийто автор носеше странното име Чилов. Разбрах от татко, че това е един от най-големите наши лекари. Става реч за чл.-кор. проф. Константин Чилов (1898 – 1955). Дипломирал се във Виена (на издръжка на най-големия си брат Никола Чилов, големия български индустриалец, построил химическите заводи в Костенец). По-късно разбрах, че баткото го предупредил: никакви жени и политика по време на следването; иначе парите спират! Родопчанинът прави отлични впечатления на видните австрийски интернисти, но вместо да приеме поканите им и да остане на работа там, се връща в Родината и спечелва конкурс в Александровска болница. Няма област във вътрешната медицина, по която да не е писал и публикувал трудове (над 250!) – кардиология, хематология, гастроентерология, ендокринология, нефрология, метаболизъм, нутриционизъм (първата в Европа монография за солта!), дори паразитология. Издава и 2 обемисти тома „Вътрешни болести“ (не успява да завърши третия поради ранната си кончина). Създава клиничната лаборатория у нас – и така прехвърля моста между европейската и българската медицина. Така си и угасва – ерген. Неговата жена е Медицината, децата му – пациентите. Последната му лекция е върху рака на дебелото черво – болестта, която вече го е победила. Без да трепне мускул върху лицето му, обяснява на студентите симптомите й – своите собствени! Всички знаят, че е опериран късно и затова – несполучливо (дълго време Политбюро не смее да го пусне за операция във Виена; да, и такива въпроси са решавали червените велможи!, че гасне – и въпреки това смело им говори за злокобното си страдание, само 3 седмици, преди то да го отнесе в Отвъдното. Земляците му устройват грандиозно погребение в двора на родната му къща, където той спи и до днес под строга тържествена мраморна плоча.

Когато започнах да се занимавам с втората си професия – журналистиката, се поразрових в биографията на този изумителен човек и тогава задочно се запознах с родното му село – Славейно, Смолянско. Там се намирала и родната му къща, превърната в музей – единственият музей на лекар в България. Отидох, видях, плаках като дете (защото във всеки предмет, изложен в него, виждах Баща си). И сърцето ми остана в Славейно!

Не намирам скромността за украшение. Един мой професор – мъдрецът Тодор Захариев, социал-медик, казваше, че скромен е само този, който не е постигнал нищо полезно или поне интересно за хората. Е, ще ви се похваля, защото изпитвам, струва ми се – напълно законна гордост: през 1998 г. създадох „Чилови дни“, състоящи се от научна сесия по вътрешни болести в София или Пловдив, и на другия ден – преклонение пред гроба му и връчване на едноименната награда на някой виден наш клиницист, определен съвместно със здравния министър и председателите на БЛС, БАН, СУБ, Нац. Алианс „Живот за България“, Съюза на българските медицински специалисти. Тази година го организирахме за 15-ти юбилеен път, отново с помощта на Кметското настоятелство. От гроба му ритуално пуснах гълъбче с послание към българските лекари: „Уважавай Живота! Обичай Болния! Почитай Колегата! Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!“. Тези постулати извлякох от живота и делото на Чилов. И, още – към българския народ: „Да преодолеем кризата с Любов, Движение, Радост!“. (Това пък е девизът на създадения и председателстван от мен (нали казах, че не обичам скромността?) Клуб „Родопско здраве“. Ямболлия съм, но обожавам Родопите и родопчани – това са най-слънчевите и, може би затова – най-дълголетните българи.) Който чул – чул. Който разбрал – разбрал. Който ще спазва – да спазва. Няма да повтарям…

Посещавал съм това Славейно поне 20 пъти. Нямам кола – с автобуса. И винаги ми трепва сърцето, когато той влиза в него. Защото ме посреща с табелата „Добре дошли в Славейно – Свещено място на българската медицина!“. И то трепти: „Ти си тук, в тази табела! Тя е твоя заслуга!“. Това звание му дадох през 2004 г., защото е родна люлка не само на Чилов, но и на още 70 лекари, 10-тина стоматолози и 5 фармацевти, а също и на няколко сестри и акушерки. През 2005 г., по мое предложение до тогавашната кметица Дора Янкова, Община – Смолян изработи табелата и я открихме тържествено. Няма друго подобно звание в целия свят – проверете! Там предложих на славейновци: да кандидатстват за вписване на селото им в Книгата „Гинес“ – като селище с най-много медици на глава от населението. Повторих им идеята си и на 15-тите Чилови дни. Сега подготвят д-р Илия Киряков и кметската наместничка Сийка Кацарова подготвят документите.

Името на Чилов дадох и на Клиниката по кардиология на Болница „Александровска“, и на улица в софийския квартал „Дианабад“. Разбира се, след съгласието съответно на борда на директорите и на Столичния съвет.

За догодина се готвим за отбелязване на 115-тата му годишнина. Пък дано Община – Сз(молян я включи в културния си календар.

Разбира се, с. Славейно не е само Чилов, Къщата му музей, другите лекари, медицината и табелата.

Славейно значи още и Свобода.

Основават го буйни родопчани, които не склоняват глава по време на помохамеданчването през 18-тия век и побягват в Преспанския дял на Централните Родопи, поречието на р. Малка Арда. Заселват се тук, под Чилтепе (днес връх Преспа, 2001 м), близо до Имаретдере (днес Хайдушки поляни). И се обграждат с параклиси (9 на брой), да ги пазят от душманите. Накрая, през 1843 г., построяват и църква – „Св. Илия“, единствената селска църква с позлатено кубе. До 1934 г. селото носи името Карлуково. Прекръстват го Славеево, но чиновникът от пощите го обърква на Славейно. Така си и остава.

Берлинският договор ги оставя в пределите на Османската империя. Вдигат се през Илинденско-Преображенското въстание. Войвода им е Пею Шишманов, байрактар – племенникът му Кольо, когото турците убиват. Освобождават се чак след Балканската война. И започнат да дават лекари, индустриалци и архитекти на България. Славейновец е и архитектът на центъра на Смолян и на курортен комплекс „Елените“ – Стойчо Велковски, както и легендарният разказвач на вицове за властта и Тодор Живков – Боян Чинков, който е осъден на 2-годишен затвор и пуснат, след като лично генерал де Гол пита генералния секретар на БКП за него.

За кухнята на славейновци – да не говорим. Човек ще си оближе пръстите: клин, баница, качамак. Ядат простички, но здравословни храни – картофи, боб, тиква, царевица. Почти никога не пържат, само пекат и варят. Разбира се – винаги, по всяко време – мляко. Прясното го пият вместо вода. Киселото е заквасено с бацилус булгарикус. В съчетание с вечното им движение и добро настроение, и с боровия, отрицателно йонизиран въздух (който прогонва свободните радикули, дето потикват клетките да се израждат злокачествено) – ето го коктейла, дето ги прави толкова жизнени и дълголетни.

Обичам те, мое Славейно! Чакай ме!

Comments are closed.