В историята на българската медицина не е пренаселено с колеги, които са оставили следи в нея; не са много те и в областта на педиатрията. Естествено, нейният основоположник е известен – това е проф. Стефан Ватев; но около него са забелязват едва неколцина имена: проф. Братан Братанов, проф. Лора Бакалова, проф. Шимон Ниньо, проф. Георги Гизов, проф. Драган Бобев.
Името на проф. Иван Андреев означава не само основоположник на пловдивската педиатрия, но и един от най-културните лекари във Вечния град и в България изобщо – забележителен художник и изкуствовед. Неговите картини се родеят с пловдивската художествена школа на Златю Бояджиев и Цанко Лавренов.
Роден в София през 1898 г., той завършва в столицата и специализира педиатрия в Берлин. Има специалности и по инфекциозни болести и рентгенология. Основава детското инфекциозно отделение при Пловдивската държавна болница (1931 – 1945), последователно е избран за главен асистент (1946), доцент (1947) и професор (1950); основател и ръководител е и на Катедрата по детски болести при МФ – Пловдив (1947 – 1964), зам.-декан и зам.-ректор на ВМИ – Пловдив.
Разработва важни въпроси от инфекциозната и неинфекциозната детска патология, болестите на дихателната и храносмилателната система, функционалните особености в детската възраст, проблемите на храненето, отглеждането, възпитанието и детската смъртност. Автор е на над 150 научни труда, много от които – превеждани в чужбина, председател на пловдивския клон на БЛС.
Отбелязването на неговата 110-годишнина направи чест на организаторите доц. Евгений Генев и доц. Бошева и на всички пловдивски педиатри. Чест им прави също, че наименовахо Клиниката по детски болести на проф. Иван Андреев, защото историята не започва от нас! Нека обаче не забравяме имената и на славните и достойни пловдивски съратници на проф. Иван Андреев – проф. Иван Вапцаров и проф. Христо Михов, които продължиха славното му дело.
Можем да продължим с увековечаването на паметта и делото му: съвместно с Пловдивското лекарско общество да предложим на Община – Пловдив да даде името на проф. Иван Андреев на някоя улица, а всички ние, също така заедно, ежегодно, в навечерието на Деня на детото, 1 юни, да организираме Пловдивска педиатрична Среща “Проф. Иван Андреев”, посветена на проблемите на детското здравеопазване; да учредим и Награда “Проф. Стефан Ватев – проф. Иван Андреев” (защото те са националните основополагащи стълбове на националната педиатрия!) за удостояване на заслужили педиатри от цялата страна. Защото проф. Иван Андреев, покрай всичко друго, означаваше и духовност!
По този начин ние, пловдивските лекари, ще докажем, че не сме го забравили и следваме примера и делата му!
