На Илинден ни опари поредната трагедия: двама мъже спасяват две давещи се деца на неохраняем плаж в Синеморец, но самите те потъват в мъртвото вълнение. Казаха ни го веднъж-дваж по радиото и по новинарските емисии на телевизиите.
На другия ден в съботните вестници това съобщение е публикувано някъде на последните страници. Затова пък – на първите, под главите, се обсъждат новото бизнес-завоевание на една от Златките, поредните секс-подвизи на един полудебилен футболист, обиколил поне 15 отбора и вкарващ много повече в кревата, отколкото във вратите, запоите и забивките на мутренската ни общност по плажовете.
Така и не разбираме имената на героите-спасители. Те са съобщени, кой знае защо, с инициали.
А именно подвигът на тези доблестни мъже трябваше да гърми под главите на продажната ни, все по-жълтееща, оглупяваща и профанираща се преса.
Наближава 15 август, Денят на Спасението, когато с 1-минутно мълчание в 12 ч. пред ВМА ще отбележим подвига и саможертвата на д-р Стефан Черкезов и останалите над 130 лекари и 15 м. с. и всички други наши сънародници, загинали при спасяване на други българи.
Бъдете сигурни – медиите няма да го отразят. И, разбира се – това не е любовно приключение и няма пикантерия.
Ето как човешкият живот в България все повече се обезценява. Дори и под равнището на една сексуална забежка.
