НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ЗА ДЕПОЛИТИЗИРАНЕ НА ЛЕКАРИТЕ?

През 2002 г. Отчетно-изборният Събор на БЛС прие и включи в Устава си нашето предложение за забрана на депутати да бъдат избирани за членове на ръководните органи на единствената ни професионално-съсловна организация. Вярно, скритата цел бе отстраняване на тогавашния председател д-р Димитър Игнатов, но пък позицията ни бе принципна, затова бе одобрена, макар и само с 1 глас над необходимото квалифицирано мнозинство: политиката няма място в медицината. (Търговията – също, но за съжаление тя се всели трайно в нея. Ала това е друга тема.)

През изминалите над 20 години от т. нар. демокрация сме свидетели на бурно нахлуване на лекари в политиката. Десетки от тях станаха депутати, кметове, общински съветници; други използваха политическата си принадлежност, за да станат изпълнителни директори на лечебни заведения.

Уви, откакто съществува следосвобожденска България, това се гледа едва ли не като на най-важното условие за назначаването им. Като че ли почти няма значение тяхната квалификация и мениджърските им и човешки качества; същественото е дали членуват в правилната (т. е. властимеещата) партия. И когато тя падне от власт, следващите нахлули в нея функционери безпардонно и безпринципно разчистват пътя на своите съпартийци. Примери – с лопата да ги ринеш. Нагледахме им се. Отвратихме им се.

Сега нашето предложение към УС и делегатите на предстоящия Събор на БЛС, който ще ревизира и допълва Устава, е да направят опити за прекратяването на това безспирно прибягване и шмугване на наши колеги от партия в партия с една-единствена цел: лично облагодетелстване, като:

въведат в Устава изискването: “Лекарите на ръководни места в общественото здравеопазване не членуват в политически партии.”

Здравеопазването, извън съмнение, е един от основните стълбове на националната сигурност. Е, след като не можеш да работиш в органите на отбраната и вътрешните работи, ако членуваш в партия, защо това да не се въведе и в здравеопазването? Става въпрос не за всички лекари, а само за ръководните кадри.

Съзнавам, че предложението ми няма да бъде посрещнато еднозначно, но пък – нека колегията си каже думата. Нали е, съгласно Закона за съсловните организации, саморегулираща се?

Comments are closed.