КОЛЕГИ, КОГА ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА ПОЧИТАМЕ СВОИТЕ ГЕРОИ? ЩЕ ИЗЛЕЗЕТЕ ЛИ НА 15 АВГУСТ ЗА 1-МИНУТНО МЪЛЧАНИЕ?

Историята е известна, но ще я повторя за сетен път. На 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско, д-р Стефан Черкезов, връщайки се от служебна командировка в Горна Оряховица, вади 47 души от пламнал автобус и единствен почива на другия ден от тежките си изгаряния. Преди това казва на лекарите: „Колеги, аз ще умра, гледайте другите пациенти…“

През 2005 г. предложих на председателката на РЛК – Велико Търново да започнем да отбелязваме неговия подвиг с 1-минутно мълчание точно в 12 ч., на 15 август, датата на подвига на техния най-забележителен колега, чието име носи Областната болница. Предупредих я да не съгласува това с тогавашния председател на БЛС, и олучих привидното й съгласие. Пратих и съответното инициативно писмо. Както се оказа по-късно обаче, тя го е споделила с него, и той… й наредил да не организират ритуала. Нещо повече – в началото на м. август ми се обади техническата секретарка на РЛК, за да ми съобщи, че предложението ми било отхвърлено от УС под предлог, че… времето е горещо. Незабавно потърсих ген. проф. Стоян Тонев, началника на ВМА, който без колебания се съгласи да отбележим самопожертвувателния подвиг на д-р Черкезов пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните. Инициативата бе подкрепена от д-р Петър Константинов, председател на „Мати Болгария“, проф. Дамян Дамянов, председател на Нац. Алианс „Живот за България“, д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“, проф. Желязко Христов, президент на КНСБ, както и от новоназначения здравен министър проф. Радослав Гайдарски, който изпрати заместника си д-р Емил Райнов. Така положихме началото на Националния Ден на Спасението. Следващите 2 години положихме началото на отбелязването му и в Областната болница – Велико Търново, със съдействието на тогавашния й директор д-р Даниел Илиев.

Постепенно издирих имената на над 125 лекари и 15 м. с., загинали при спасяването на хора. Най-много са хирурзите (повече от 50), като 26 от тях са пироговци. Най-често колегите са загинали от мисивни инфаркти или инсулти, а също и от тежки ритъмни нарушения, вследствие преумора, изтощение и отговорност; най-вече по време или непосредствено след тежки нощни дежурства, при които са оперирали. Останалите са починали от заразяване от болестите на свои пациенти (хеморагична треска, остър хепатит с последвала хепатална кома), а също и при катастрофи с линейки на път за (от) пациенти.

Въпреки нееднократните ни предложения (подкрепени от БЛС) до РЛК в страната да ни посочат имената на други колеги, загинали по време на работа, никой досега не се е отзовал. Ритуалът се организира само на 3-4 места: ВМА, Велико Търново, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив (благодаря на изпълнителните му директори – предишния доц. Илия Баташки и сегашния проф. Карен Джамбазов). Не ми е известно другаде лекарите да излизат за 1-минутно мълчание. Горещината ли ги плаши? Да се събират тогава на сенчести места. Толкова ли е трудно да почетем паметта и подвига на д-р Стефан Черкезов и останалите ни герои? А и да покажем на обществото и медиите, че сред нас има не само корумпирани и безсъвестни, но и самоотвержени, и те са преобладаващото мнозинство! Датата може – и би трябвало! – да се използва и за специални пресконференции с местните журналисти, за да се разгласи същността й; чрез тях да се поканят и гражданите да се присъединят към нашата скръб и почит. И да ни уважават повече.

Но когато самите ние не се уважаваме, защо чакаме това от другите?

Comments are closed.