ШЕСТИ „ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДНИ“?! ДА, АМА НЕ!

Отмина Еньовден, 24 юни. Това е раждената дата на св. Йоан Кръстител, но от памтивека народът ни го нарича „Билобер“, защото на него слънцето огрява най-дълго и най-силно земята и е най-благоприятният за брането на повечето билки. Именно с този мотив през м. април 1994 г. предложих на тогавашния председател на току-що създадения Съюз на фармацевтите в България (СФБ) маг.-фарм. Боримир Атанасов колегите му да честват своя професионално-съсловен празник именно на Еньовден. Успоредно с това организирах (в Киносалона на ВМА) и преглед на българските лекарства, със съответните отличия – само зца тях, без да каним чужди фирми. Вечерта, заедно с маг.-фарм. Владимир Найденов, организирахме в ресторанта на Новотел „Родина“ Бал на фармацевтите, спонсориран от швейцарската фирма „Рош“. Пя ни Евгени Минчев. Така започнахме. Това е истината.

С други думи, фармацевтите празнуват на Еньовден от 1994 г., т. е. за 19-ти пореден път.

Преди 12 години СФБ си избра за председател проф. Евгений Минков, който, по непонятни причини, преименова празника на „Дни на фармацията“ и започна да го брои от тогава, т. е. от себе си. След като изкара криво-ляво 2 безплодни мандата, НС прие Закон за Българския фармацевтичен съюз (БФС), като задължи братята-фармацевти да членуват в него, като непременно условия да упражняват професията си. Проф. Минков обаче не бе избран за председател, и, си запази „своя“ си СФБ, вместо да го разпусне. Доколкото ми е известно, задържа и събрания членски внос. БФС великодушно не си го поиска. Новоизбраният председател на БФС (мисля, че е аптекар от видинското Ново село, в което, разбира се, няма нищо обидно) продължи вече установената традиция да организира професионално-съсловния празник, но вече под „друго“ име – „Фармацевтични дни“. Сиреч – историята почва от Него… Така и ги брои и отбелязва официално – „Шести (?!?) Фармацевтични дни“. Е, то бива наглост и избиване на комплекси, но чак толкова не бива. Разбира се, на тези дни не си канят „кръстника“, т. е. човека, който им е посочил датата на празника. Не канят и колегата си Владимир Найденов, който пък им създаде Наградата „Еньо“ – за най-сполучливи български лекарства. Отличават обаче чуждестранните – явно, защото хората си плащат по-добре.

Пишем тези редове поради разочарование от човешката неблагодарност, както и заради Истината. Слава, Богу, през м. март догодина изтича вторият, още по-неуспешен от първия, мандат на сегашния аптекар-предводител. Интересно ни е дали приемникът му ще промени името на празника, прим. „На фармацевтите дните“ и ще започне да го номерира от 2013 г.

Но какво ли не се случва под слънцето на Майка България.

Comments are closed.