И как точно, по човешки простичко, се пее в една наша естрадна песен, изпълнявана от Георги Станчев:
“Вторник вечер, вън е синкав мрак,
чужда стая ги събира пак.
Бурни страсти – после миг покой,
тя си тръгва; след минута – той.
Те си носят кръста мълчешком,
всеки има свой живот и дом,
Но “това” по-силно е от тях –
и във вторник идва този грях.
Вторник по здрач, два силуета,
чуждият ключ, взет поне за час.
Моля ви – не, не ги съдете:
хора са те, както всички нас.”
Разбира се, всеки човек сам избира начина, по който да живее: дали да бъде сам или да съжителства с партньор (включително и от същия пол), дали да бъде целибат (т. е. завинаги да си остане девствен), или промискуитат (да води безразборен полов живот), дали да сключва брак (граждански или църковен), или да съжителства без брак, дали да остане верен на партньора си или често да прелюбодейства…
Мъже, ако ще изневерявате – със или без любов, заради навика или заради тръпката, просто за разнообразие или поради физическа и духовна необходимост, поне бъдете отговорни: винаги, винаги ползвайте презерватив. Дано и жената, която е кръшнала на мъжа до себе си, да е била разумна…
Защото онзи (онази) също има достойнство и право на здраве и живот!
РАЗМЕРЪТ – ПОВОД ЗА КОМПЛЕКСИ?!
Неотдавна страната бе разтърсена от нови случаи на залени с киселина жена и мъж.
Заливането на хора със сярна или солна киселина се нарича “витриолаж”. То е било особено модерно през 40-те години на миналия век като жесток начин за любовно отмъщение, с тежки до гроб последици. Обикновено са го извършвали или поръчвали жени, изоставени от своите съпрузи или приятели – за да обезобразят съперницата си. Много по-рядко се случва изоставен мъж да прибягва до този изключително варварски начин. Истинският мъж просто се примирява, когато го напуснат. Може да страда дълбоко (защото “силният” пол е много по-чувствителен и раним от “нежния”), но ще запази достойнство и ще се оттегли, когато му кажат, че вече е ненужен.
Към витриолаж, а и изобщо към отмъщение заради любовен разрив, обикновено прибягват комплексираните мъже: импотентните или с малки пениси. Поне последното бе споменато в медиите като причината да бъде обезобразена пленителна бизнесдама, защото тя разпространила подобно твърдение на своя приятелка, бивша любовница на унизения по този начин поръчител.
Истинският Мъж е великодушен и състрадателен! Той е Кавалер – ще благодари на жената, с която е бил досега, за съвместно преживените хубави моменти, ще преглътне болката, дори може и да си поплаче (няма нищо срамно в това за влюбения огорчен човек). И ще си отиде.
Пенисът на мъжа е неговото второ (а често – дори и първо!) “Аз”. Това е най-важният и любим орган на собственото му тяло… Мъжът по принцип е много по-суетен от жената и е честолюбив към всяко свое телесно или духовно качество. Но особено чувствителен е той към пениса, както и към сексуалните си умения. Умната жена непременно ще похвали партньора си, ще погъделичка егото му. Това, впрочем, е жизнено необходимо на Адам, за да се представя добре в леглото и в живота, защото мъжът е нищо без самочувствие!
Въпросът за размера на пениса е особено болезнен за повечето представители на т. нар. “силен” пол. На мъжете все им се струва, че не им достига някой и друг сантиметър… Разбира се, има жени, които държат на внушителни, дори чудовищни размери, но тогава ще трябва да ги търсят в конюшните…
Приема се, че около 20% от мъжете разполагат с “оръжие”, което при ерекция достига 10-12 сантиметра; този габарит се определя като “под средния размер”. За среден размер се приемат 12-14 сантиметра – такива пениси притежават до 60% от европейските мъже. (Ние нали сме в ЕС – значи тези мерки важат и за нас…) “Над среден размер”, а именно 14-16 сантиметра, размахват толкова мачовци, колкото и “малоразмерните” – 20%. Едва 2% са “свръхнадарените” – с дължина 16-17 и над 18 сантиметра. През 1900 г. е бил измерен най-дългият еректирал пенис – той е имал умопомрачителните… 34 сантиметра. На другия полюс са микропенисите, достигащи във възбудено състояние едва до 6 сантиметра. Освен дължината значение имат също дебелината и твърдостта. Не може да се отмине и продължителността на сексуалния акт, и предразполагащите нежности преди него (любовната игра).
При азиатците средният размер е с около 2 сантиметра по-малко. Впрочем, и това би трябвало да е достатъчно, защото женската вагина по принцип е не по-дълбока от 8 до 12 сантиметра.
Разбира се, не само физическите показатели са важни при един сексуален акт. А и жената не ляга със сантиметър в ръка… Все пак, сексуалните партньори са преди всичко хора, а не някакви втулки и болтове: вкарваш, завърташ, затягаш, смазваш – и всичко е наред. Човек има и чувства, и нагласи; нужна му е добра обстановка, привличане, умения, сексуални техники. И съвсем не на последно място – обич и внимание.
Сексуалното изкуство е най-висшата форма на общуване между хората. Целта на секса е не само един оргазъм, но също – и удоволствието от процеса на любовната игра, от доставянето и изпитването на физическа и цялостна наслада. Оргазмът е истинското и максимално сладострастно преживяване, върхът на сетивната наслада. Шийката на матката при жената е затворена от слизеста запушалка, която при оргазъм се спуска надолу и навлиза във влагалището, за да “всмукне” изхвърлената вътре сперма и след издигането си да я пренесе в маточната кухина. Така се улеснява движението на сперматозоидите към тръбите, където ги очаква евентуално годната за оплождане яйцеклетка. Оргазмът при жените трае средно от 6 до 10 секунди. Женският рекорд е 134 оргазма за един час. За сравнение – максимумът при т. нар. “силен” пол е 16 оргазма за час.
Рекордьорка по секс е холивудската актриса Мей Уест – тя го е правила официално, пред измервачи, 15 часа без прекъсване. (Как ли не се е протрила?) Всъщност лигавицата на влагалището е покрита с многослоен плосък епител, а и бартолиновите жлези в него отделят нужния за “смазването” секрет.
Друга звезда от порнофилмите – Хютън, държи рекорда по секспартньори за един ден – общо 620 прониквания с 60 юначаги. В чест на настъпването на 2000 година една дама го направи с 2000 майстори, но не помня името й и за колко време осъществи “подвига” си. Друг рекордьор – Джон Даф, пък е общувал неуморно пред камерата с 55 партньорки…
За най-голямата прелюбодейка-нимфоманка в световната история се смята Юлия, дъщерята на първия римски император Октавиан Август. Тя канела в леглото си абсолютно всеки мъж, който й се е изпречвал пред очите в Рим – независимо от вида, възрастта и цвета на кожата му. Легендата й приписва… 80 000 партньори! (Интересно, какъв ли развъдник на зарази е била тази хетера…) Парижанката мадам Дюбоа (XVII век) е ненадмината в старанието си: тя е водила своя дневник в продължение на 15 години, като е записвала всеки свой партньор (истинска “бройкаджийка”!). “Каталогът” й съдържал 16 527 имена или средно по трима партньори дневно. (Кога е хапвала, кога е посещавала тоалетната, един Бог знае…) Жената на император Клавдий – митичната Валерия Месалина, остава далеч по-назад в класацията: съблазнила е “едва” 8000 мъже…
Смело може да се обобщи: сексът е почти вълшебно лекарство. Разбира се, това се отнася до здравите хора. Болните от хипертония, диабет, преживян инфаркт или инсулт, трябва да бъдат много по-внимателни. (На тях допълнително им пречат и лекарствата.) Всяко физическо пресилване е вредно, но истинският, неоспорим критерий за добро здраве са именно либидото и потентността. Както и обратно – тяхното намаляване или, уви, изчезване, говори за някаква поява на болест – физическа или психическа.
След 55-годишна възраст потентността на “силния” пол постепенно, а понякога и рязко, спада. Това е така не само защото силно намалява нивото на тестостерона, което се отразява върху либидото (влечението), а и защото артериалните съдове, подхранващи пениса, се стесняват и не могат да го снабдят с достатъчно кръв, така нужна за изпълването му (ерекцията). Все пак, три четвърти от 70-годишните мъже са способни да извършат полов акт. Има, разбира се, и целибати (заклети девствени мъже). Най-известни от тях са били философът Емануил Кант и физикът Исак Нютон. Сред българите това е бил поетът символист Николай Лилиев. Струва ми се обаче, че обричането на подобна девственост е огромно нещастие.
Най-добрият афродизиак за мъжа е неговата партньорка. Уменията й, желанието й да те има, страстта й, техниките й… Всъщност, обичаш ли една жена – не можеш да имаш проблеми в секса с нея!
За мен най-хубавите гърди са кърмещите – тези, които дават живот. А най-хубавата жена е бременната…
Сексът повишава имунните сили на организма. Хората, които редовно го правят – поне 3 пъти седмично, са много по-здрави и много по-лесно оздравяват, когато се разболеят, а и живеят 6-8 години повече. Но колкото и вълнуващ да е, сексът губи смисъл, ако не изпълнява основното си предназначение: да създава Живот!
НАКАЗАНИЯТА ПРИ РАЗВРАТ
В Наказателния кодекс (НК) съществува специален Раздел VIII – “Разврат”. Той се състои само от 11 члена: от 149 до 159. Наказанията при извършване на разврат са различни.
За блудство без съвокупление (т. е. без проникване, без полов акт) с лице, ненавършило 14-годишна възраст, санкцията е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Когато блудството е осъществено след употреба на сила или заплашване – лишаването от свобода е от 2 до 8 години; при повторното му извършване – от 3 до 10 години. При извършено съвокупление с малолетно лице наказанието е от 2 до 6 години.
Лишаване от свобода от 2 до 8 години е наказанието за изнасилване. На него подлежи всеки мъж, който извърши насилствен секс с жена, лишена от възможност за самоотбрана; принудена със сила или заплашване, или приведена от него в безпомощно състояние. Изнасилването се наказва със затвор от 3 до 10 години, ако потърпевшата не е навършила 16 години, ако е низходяща сродница или ако това е извършено повторно.
Още по-сурово наказание – затвор от 3 до 15 години, се дава за изнасилване, осъществено от две и повече лица, а също и ако е причинена средна телесна повреда на потърпевшата, извършен е опит за самоубийство от нейна страна или деянието представлява опасен рецидив. Ако следствие на изнасилването е последвала тежка телесна повреда или е извършено ефективно самоубийство, наказанието е от 10 до 20 години. (Според нас тогава то би трябвало да се преследва като убийство!)
Чл. 153 от НК не изпуска от внимание особено мерзката (според нас) служебна принуда, затова го цитираме буквално: “Който се съвокупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.” (Коментар: не е ли малка тази санкция?!)
Склоняването към проституция се разглежда от чл. 155; санкцията за него е затвор до 3 години и глоба от 1000 до 3000 лв. Сводниците или по-скоро – “явочниците”, предоставящи системно помещения за полови сношения или блудствени действия, подлежат на затвор до 5 години. Ако тези помещения се предоставят с користна цел, т. е. срещу заплащане, съответните “хазаи” ги грози въдворявяне зад решетките за период от 1 до 6 години и глоба съответно от 5000 до 15000 лв.
Законът преследва и отвличането на лице от женски пол с цел то да бъде предоставено за развратни действия (наказва се със затвор от 3 до 10 години). Продължителността на лишаването от свобода заради отвличане се увеличава от 5 до 12 години, ако потърпевшата не е навършила 18 и/или е отведена с тази цел извън страната.
Ако престъпникът е установил контакт с лице, ненавършило 18 години, с цел извършване на блудствено действие, полово сношение, проституция или създаване на порнографски материали, наказанието му е затвор до 5 години и глоба до 10 000 лв.
Преследва се и хомосексуализмът, но не безусловно, както беше преди години, а само в случай, че за целта е употребена сила, заплашване или използване положение на зависимост или надзор. Наказанието тогава е от 2 до 8 години. Подобно е наказанието и когато потърпевшият не е навършил 16 години.
В НК последният член в глава “Разврат” – 159, обаче е доста смехотворен и нереалистичен. Той гласи буквално следното: “Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 1 година и глоба от 1000 до 3000 лв.”
Интересно, досега не сме чули някой да е подвеждан под отговорност, още по-малко да е наказван по този член от Наказателния кодекс. И как ще стане това, когато след полунощ поне три телевизионни канала излъчват откровено и най-вулгарно хардпорно?!…
ПРОСТИТУЦИЯТА
Наричат я “най-древната професия”. За нейна покровителка се приема родената от морската пяна древногръцка богиня на любовта Афродита, жена на сина на Зевс и бог на огъня Хефест. Тя му изневерявала с красивия бог на войната Арес; заловили ги обаче на местопрестъплението и бракът бил прекратен. По-късно Афродита родила в Кипър бога на любовта Ерос.
В кипърския град Пафос е изграден специален храм, посветен на Афродита, в чиито околности нейните “дъщери” даряват ласки срещу пари и подаръци. С част от тях отглеждат отрочетата си. Предшественички на Афродита са шумерската богиня на плодородието Инана и вавилонската богиня на любовта Истар.
Публични домове е имало в почти всички древни държави от Стария свят. При разкопки на античния град Скитополис (в днешен Израел) намират мозайки на възраст от 15 в. пр. Хр. с надписи: “Очите ми хвърлят светкавици от страст”, “Тоз, у когото страстта се надига, изпитва радостите на любовта”, “На приятелите на Магус, които украсиха тази стая и се забавляваха цяла нощ в нея с млади жени.” (Защо да не са се забавлявали – тогава не е имало СПИН…)
Стотици проститутки съпровождат и кръстоносните походи през Средновековието. Поради тази причина болестите, предавани по полов път, особено сифилисът, заливат цяла Европа.
Още преди Освобождението и у нас се появяват първите публични домове, копиращи шантаните на Виена и Париж. Основоположникът им е унгарският евреин Данаил Шафран (оттам идва и популярното прозвище “шафрантия” за жриците на платената любов). След Освобождението най-известните в София шантани носят звучни имена като “Втори февруари”, “Одеса”, “Орфеум”, но най-известен е бил бардакът “Аполо” на сводницата “мадам” Цура и на щерка й Хермина, посещаван от столичния хайлайф.
От доклад на създателя на българската дерматовенерология проф. Богомил Берон през 1896 г. става ясно, че тогава в младата българска столица са регистрирани 447 проститутки. Всъщност 77 на сто от тях са били чужденки (предимно сръбкини и румънки), половината от тях – заразени с трипер или сифилис, а немалко – и с двете болести едновременно… Заразеността сред нерегистрираните проститутки, изследвани от проф. Берон, е била още по-висока – близо 85%!
Днес в България се смята, че проституират общо около 150 000 души (включително и жигола). 20 000 от тях са в София, където има над 100 нерегламентирани публични домове, маскирани като клубове за масаж. Известна е и “стоянката” на евтините проститутки (предимно циганки) – на Лъвов мост, срещу Дирекцията на полицията…
Както се казва, “мили родни картинки”…
Неотдавна столицата бе разтресена от взривове на публични домове и последвали престрелки. Отново бе повдигнат въпросът за узаконяването на проституцията у нас и за свързания с това Закон за проституцията.
Този проблем продължава да е актуален у нас, докато за Европейския съюз той отдавна не съществува. По данни от Столичната дирекция на МВР на територията на София функционират над 100 публични домове, маскирани под невинни имена. Съответно 50-60 лева е тарифата за ползване на една проститутка за час. Това й носи общо 6 000 лева чиста печалба месечно (необлагана с данъци), които тя дели поравно със сутеньора си. Годишните доходи на “жриците на любовта” и най-вече на сутеньорите им, според неофициални данни достигат до няколко милиона лева.
В България е имало Закон за проституцията още от 1908 г., но през 1912 г. той е бил премахнат. В него е било забранено практикуването на професията от жени под 20 години.
Как е регламентирана законово проституцията в Европа? Класическият Виенски закон за проституцията разрешава занаята само за жени, навършили 21-годишна възраст. Това е възможно, но само в градове с население над 50 000 жители; далеч от гари, училища и религиозни обекти. Разрешеното време е само в часовете между 23 и 04 часа, но не и в жилищни сгради. В Гърция професията може да се упражнява и в тях, но при специални условия: отдалеченост поне на 150 метра от училища, болници и църкви. Прилага се ежеседмичен медицински контрол, надлежно отразяван в здравна книжка, което се разрешава от специална “тричленка” – полицай, лекар и общинар. При установено заболяване на проститутката, разрешителното безусловно и веднага й се отнема и се връща само след излекуването й. Разрешителното може да бъде отнето и при оплакване от съседите (вдигане на шум, показност, скандали и пр.). Сводничеството в Гърция е изрично забранено – то се наказва със затвор до 5 години. Същото е наказанието и за мъж, който се издържа от доходите на проституираща жена.
Незаконното упражняване на най-древната професия се наказва в южната ни съседка с арест от 3 месеца. В Австрия той е 2 месеца, а в Германия – 6 месеца.
Актуални социологически и медицински изследвания в Европа показват, че всеки втори мъж в страните от ЕС е прибягвал поне веднъж до услугите на проститутка…
Лично аз се учудвам на физическата и психическа издръжливост на “нощните пеперуди”. И особено на тези от тях, които практикуват и анален секс, защото твърде вероятно е след време те да получат неприятното явление инконтиненцио, т. е. незадържане, и да изпускат газове и фекалии и при най-малкото усилие…
Най-много обаче се учудвам на мъжете, които са клиенти на проститутките: не ги ли е страх от заразяване с някоя от над 20-те БППП, или още по-страшното – от смърт при зараза със СПИН?!
По принцип “срамни” болести няма. Само че БППП се дължат просто на лекомислие, затова можем да ги наречем “болести на глупостта”! Или – на лекомислието и на безотговорността.
Освен това, съгласно нашия Закон за здравето (чл. 94) пациентът е длъжен да не уврежда здравето на другите, а според Наказателния кодекс всеки, който знае, че е болен от венероза и умишлено зарази свой партньор, подлежи на съответното наказание.
Ето защо трябва отново да имаме Закон за проституцията; просто е задължително! Нямам предвид само плащането на данъци от занимаващите се с проституция, а най-вече чисто здравната страна на въпроса. Нали сме държава, пълноправен член на ЕС, където опазването на здравето на хората, т. е. профилактиката, стои на първо място в държавната и социалната политика? Предлагането на плът в нерегламентирани, неконтролирани обекти, да не говорим за магистралите, си е чиста проба “руска рулетка”! И за “професионалистките”, и за клиентите им.
Да, дългата липса на секс изнервя мъжа, прави го напрегнат и по-лесно податлив на инфекции, дори може и да го поболи. Но облекчение той може да си достави и сам – нали не е сакат?…
Според мен умният мъж не ползва проститутки.
(Следва продължение…)
