НЕКА ДА ГОВОРИМ НА БЪЛГАРСКИ!

Големите български публицисти Николай Хайтов и Марко Семов неистово воюваха за чист български език. Вярно е, че светът се глобализира и английските изрази придобиват гражданственост, но напоследък все по-често слушаме неразбираеми за обикновения българин думи.

Имам предвид напр. „диверсификация“. Толкова ли е трудно или да се произнесе „разнообразие“? Какво й е срамното на тази дума? А какво да кажем за втръсналия ни се още от зората на т. нар. демокрация „консенсус“, сякаш си нямаме „съгласие“, „съглашение“ или направо „разбирателство“? „Екшън“-план не може ли да се произнесе като по-простичко – „план за действие“? И до ден днешен не мога да разбера кой умник пробута в МЗ – и кой още по-голям умник прие? – никому ненужната замяна на „Бърза помощ“ с русизма „Спешна“? Та нали „спешить“ си означава чисто и просто „бързам“? Какво им бъркаше тази хубава българска дума?

Изобщо – защо не говорим на чист български език?!

Comments are closed.