НАЦИОНАЛНАТА КАУЗА Е ЕДНА: ЖИВОТЪТ И ЗДРАВЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!

С удоволствие прочетох прекрасната статия на Емилия МИЛЧЕВА – „Кауза? Не, благодаря!“, в. „Уикенд“/17 март т. г. Уважаемата авторка предлага за наша национална кауза образованието, без да уточнява къде да се придобива то – в западните университети или в нароилите се като в пролетен кошер родни висши училища, в които изпитите се вземат с много учене (от баламите), с издут от финикийски знаци плик (от тарикатите) или с разтваряне на крака (от дългокраките).

Още през м. януари пратих писмо до новоизбрания ни президент, в което го попитах защо във встъпителното си слово пред НС нито веднъж не упомена понятията „демография“ и „здравеопазване“. И то в период, когато нацията се стопява пред очите ни като мартенска преспа сняг: ние изчезваме със скоростта на мълнията: ежегодно с 45-50000 души. И сме печалните рекордьори в ЕС по висока заболеваемост и смъртност от социално-значими болести, както и по ниска средна продължителност на живота (70 години за мъжете, 77,2 – за жените; при 5-6, дори 8 години – както е в средиземноморските и скандинавските страни – повече).

Що се отнася до здравеопазването, рекордьори сме и там – с най-ниския процент от БВП, отделян за него – едва 4,2, при поне двойно по висок в останалите страни-членки. И още други неща писах на г-н Президента: че вследствие престъпно проведената т. нар. „здравна реформа“ у нас се оформиха 5 недопустими дефицита: на финанси; на квалифицирани кадри (повечето можещи и почти всички новозавършили лекари масово се изселват на Запад); на профилактика (вкл. здравна просвета – в училищата ни се изучават всякакви ненужни формули и теореми, само не и елементарните правила на здравната и сексуална култура – затова имаме толкова много венерически болести и аборти вследствие нежелани забременявания, а пушачите, наркоманите и злоупотребяващите с алкохол са преобладаващата част от учениците ни); на човеколюбие (а медицината за хората все още се нарича хуманна, не прим. бакалска; на доверие на пациента към лекаря (който все по-често, поради ниското си възнаграждение, го гледа в ръцете, вместо в очите).

И още нещо му писах на г-н Президента: че повтаряната от него като мантра „Стратегия 20-20“ изобщо няма да може да бъде изпълнена, защото през 2020 г. ще бъде някъде около 5-5,5 млн, половината от които – в дълбока пенсионна възраст, като поне половината, също така, ще бъдат граждани с небългарско самосъзнание и нулево образование.

Защото, според мен, националната сигурност на която и да е държава се крепи на тези два основни стълба – демографията и здравеопазването. А в България те са съвсем, съвсем прогнили.

След 40 дни получих отговор от някаква чиновничка в Президентството, която ми благодари „за труда“ и ме увери, че когато г-н Президента назначи секретар по социалните въпроси, той щял да разгледа писмото ми. И нито дума по отношение предложенията, които давам относно решаването на тези проблеми. Казали на лисицата, тя – на опашката си.

Ще повярвам на тази партия или политическа сила, която ясно заяви, че приоритетите й са здравето и животът на българите (наричано още електорат, население и пр.). И на този лидер, който ще перифразира прочутото Клинтъново „Икономиката, глупако!“ на – „Здравето, българино!“

Защото каквито и да са гениални стратегии – „20-20“, „20-50“ или „20-до края на света“ са напълно безсмислени за застаряващи и болни старци, с които комай единствено може да се похвали нашата престанала да ражда деца, идеи и казуси Майка България.

Comments are closed.