21-ВИЯТ НИ ЗДРАВЕН МИНИСТЪР СИ ОТИДЕ. КАКВО ТУК ЗНАЧИ НЯКАКВА СИ ЛИЧНОСТ?

Д-р Стефан Константинов беше 21-вият здравен министър на България от 9 септември 1944 г. насам, защото тогава в ОФ-правителството на Кимон Георгиев е създадено и Министерството на народното здраве (дотогава е съществувала само Дирекция „Народно здраве“ към МВР, така че вътрешният министър е бил фактически и здравен). Първият здравен министър е д-р Рачо Ангелов – възрастен комунист, който е излежал тежка присъда след атентата в църквата „Св. Неделя“, защото е знаел за него, но не е предупредил полицията; ерго има някаква, макар и косвена, вина за избиването на десетки невинни хора.

В това обстоятелство има някакъв символ: от здравния министър, по-скоро – от провежданата от него политика зависи животът на хиляди българи.

Е, добре, ще имаме нов, 22-ри кормчия на националното ни здравеопазване. „Какво тук значи някаква си личност?“, питаше бедният Вапцаров часове преди разстрела си. Значи много!

За да бъде успешен какъвто и да е министър, той трябва да съчетава две качества: да бъде именно личност и да има характер. Бездушни, вяли, без въображение хора биха се провалили на този пост.

Интересно ми е друго: защо за назначаването на длъжности изпълнителен директор на болница, началник на клиника или завеждащ отделение се провеждат конкурси с представяне на проекти за управление, а за най-важното длъжност – министър – назначението е на случаен принцип?

Приемникът на Константинов, поне според мен, би трябвало да е наясно с 5-те оформили се тежки дефицита на националното ни здравеопазване: финанси, квалифицирани кадри, профилактика (вкл. промоция на здравна култура), човеколюбие и доверие). Защото какво би могъл да направи и най-добрият управленец с едва 4,2-4,3% от брутния вътрешен продукт, след като във всички страни на ЕС той е поне двойно по-голям? Доброто здравеопазване изисква страшно много средства, то е скъпо. Какво би могло да се направи и когато голяма част от лекарите са без специалност (добрите лекари в млада и на средна възраст масово бягат на Запад и оголват родното здравеопазване; скоро ще останем без анестезиолози, патоанатоми, педиатри и психиатри! Профилактиката, вместо да е базата на здравеопазването (защото предпазването от болести е много по-важно и евтино от скъпото им лечение) е съвсем занемарена. Човеколюбието – същността на ХУМАННАТА медицина стана екзотика.. Така се загуби и доверието на пациентите към техните лекари – а без него трудно се поставя точна диагноза и се провежда правилно лечение.

Съвсем се забравиха принципите на блестящите ни лекари от рода на професорите Константин Чилов, Стоян Киркович, Стоян Белинов, Константин Пашев, които обобщено биха могли да бъдат представени така: „Уважавай Живота! Обичай Болния! Почитай Колегата! Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!“

Как ще стане това с толкова малко пари и Духовност?

Основните стълбове на националната ни сигурност са демографията и здравеопазването. Ако бъдещият здравен министър не проумее тази простичка истина и не милее за тях, той едва ли ще успее, и то за някакви си година и половина, които остават до края на мандата на правителството.

Comments are closed.