ДЕВСТВЕНОСТТА
Земеделският диктатор Александър Стамболийски, управлявал еднолично България от 1919 г. до извършения му преврат на 9 юни 1923 г., налага не само идеологически, но и политически съсловното разделение на народа ни: разделя ги на граждани, наричани от него “тънещи в разврат”, и на селяни, “отличаващи се с високия си морал”. Той заповядва “задължително и безплатно лекуване на всички болни от венерически болести”, което е похвално. Но, макар и известен като брутален консуматор на женските прелести (обладавал е жените на повечето си министри и най-близки съратници), Стамболийски прокарва чрез наредба на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, ни повече, ни по-малко… задължително преглеждане на гимназистките в Царство България – за девственост!!… Тази наредба дори най-нагло започва да се прилага от месец април 1923 г. в Пловдив, но още след първите няколко кошмарни прегледа, мощен глас на протест отправя Българското дружество по дерматовенерология, което я определя като “погазване на човешките права” (първата употреба на този термин у нас). Надигат се и видни общественици, и земеделците “моралисти” сами спират безумното си начинание.
Девствената ципа на жената – хименът (наречен така на древногръцкия бог на любовта Хименей), представлява тънка съединителна ципа пред входа на влагалището с различна форма (решетъчна, кръгла, полулунна). Тази ципа се разкъсва при първия полов акт и предизвиква известно кървене (няколко капки); понякога и по-обилно. В 15 на сто от случаите обаче ципата не се разкъсва при полов акт (ако има по-широк отвор или е разтеглива), а чак при раждането. Тази анатомична особеност при някои жени нерядко в миналото е предизвиквала бурни скандали, стигащи дори до разтурване на сватбата и връщане на “нечестната” и “опозорена”, а всъщност напълно невинна булка.
По въпроса за девствеността библейският Бог е категоричен: “Ако не се намери девство у момата, да се убие с камъни!” О, времена, о, нрави…
В днешно време, разбира се, никой не обръща внимание на наличието на девственост. Или почти… Все още в медиите се прокрадват съобщения за бурни разправии, побоища или дори направо връщане обратно на “нечестната” булка.
Човешката глупост и простотия нямат почивен ден – такъв е моят коментар в случая…
ПЕРВЕРЗИИТЕ
“Перверзия” буквално означава “извращение”. Но какво е тогава нормалното сексуално поведение? Общоприетото, класическо схващане за това, отново ще спомена, е поставянето на пениса на мъжа във влагалището на жената. Пуританите пък признават за нормална поза единствено “мисионерската”, когато мъжът е върху жената с лице към нея, и не я сменят цял живот. Каква досада, каква скука…
Библията забранява (чрез заповедите на Господ пред Мойсей) извършването както на хомосексуални, така и на зоофилни съвокупления (с животни). Това е така, защото от подобен секс няма полза – той е стерилен, непродуктивен, не създава деца. Но него го упражняват от 3 до 6 на сто от мъжете в различните страни (най-много са в Австралия, Канада, Англия и Дания).
Педерастията
Говорейки за перверзиите в секса, нека започнем с педерастията. Като повечето болестни състояния, и тя бива вродена и придобита. Придобитата може да се прояви още в детството на момчето, приблизително в третата-четвъртата година, когато погрешно се насочи психичното му самосъзнание “аз-момче” в “аз-момиче”. Обикновено се започва с това, че родителите обличат своето момченце в роклички, наричат го с женски имена, защото са желали и очаквали момиченце.
Разбира се, тук неизменно е условието природата също да е дала своя първоначален тласък към “двойното чувство”. Някои американски учени са на мнение, че хипоталамусът в мозъка отделя специфичен хормон, характерен само за хомосексуалните мъже. В ранния пубертет (14-15 години) някои момчета чувстват платонически влюбвания в други момчета (юношеска бисексуалност, т. е. двойнственост), която, ако това момче не е предопределено от гена си за хомосексуалист, може да бъде преходна, да отмине без следа в съзнанието му. В тази възраст обаче особено опасни и дори определящи са насилствените анални контакти, които създават – толкова по-стабилно, колкото по-рано са извършени – т. нар. “погрешно впечатване” в сексуалното съзнание на изнасиленото момче. В късния пубертет, вече почти оформен млад мъж, индивидът с хомосексуална нагласа сам търси, подтикван от сбърканата си сексуална нагласа, контакти със склонни да го приемат като жена партньори.
Педерастията може да бъде и принудителна – най-вече сред малки затворени мъжки общества: моряци, затворници, войници, но и за тази проява също е необходимо насилие или предразположеност. Най-накрая хомосексуализмът може да бъде и симптоматичен: наблюдава се у немалко психопати – шизофреници или маниакално болни.
Психиатрите дават най-различни определения на хомосексуализма: “най-честата перверзия” (Темков, Иванов, Ташев); “генетично най-сложната и най-разпространена перверзия” (Тодор Бостанджиев); “аномалия на хора с тежка психопатна предразположеност” (Ебинг, Хиршфелд, Вестфал); “тератогенна”, т. е. уродствена (Осипов); “наследствено израждане” (Данаджиев, Попов); “винаги болестна; всички хомосексуалисти са психопатици, невротици или душевно болни” (Август Форел); “психопатия с известно конституционално предразположение” (Гуревич, Гиляровский); “хормонална предопределеност плюс временни връзки, изработени в пубертета” (Никола Шипковенски); “разстройство на волята и влеченията” (Молдованска, Джалдети, Вл. Иванов); също и “вродена природна наклонност”; “биологично явление”; “сексопатия”; “психична деформация” и какво ли още не. Изобщо – нищо ласкаво, положително, насърчаващо или одобрително…
Лично ние избираме понятието “девиация”, т. е. отклонение. Не мислим, че хомосексуализмът е перверзия, когато партньорите го извършват при взаимно съгласие и това им доставя удоволствие. Неприятно ни е обаче, когато те афишират пред обществото сексуалната си ориентация. Това е и подсъдно. Всякакви натрапвани шумни гей-паради са в разрез с общоприетите морални обществени норми и не бива да бъдат разрешавани от кметовете. (В това отношение подкрепяме кмета на Пазарджик, който неотдавна не позволи планираното, с нищо непредизвикано шествие на тамошните “обратни” мъже.)
С въпроса за педерастията се занимава и самият… патриарх Евтимий. В известното си писмо до тименския архимандрит Никодим той му отговаря на зададен въпрос, че духовник, който е извършил повече от един или два пъти “обезчестяване в задния отвор”, не бива да бъде допуснат в дяконска степен или свещенически сан, защото “той се е осквернил и за него не е възможно да свещенодейства”. Въпреки светите писания обаче е известно, че подобни “обезчестявания в задния отвор” нерядко се прилагат в манастирите…
Преди т. нар. “демократични промени” у нас действаше и се прилагаше чл. 176 от Наказателния кодекс, който предвиждаше наказание “за полово удовлетворение на лица с еднакъв пол”, и то независимо от взаимното съгласие. (Подобен закон бе отменен в Русия чак през 1993 г.) Все пак остана (съвършено правилно) постановката, съгласно която се лишава от свобода от 1 до 5 години този, “който извършва полово сношение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана”. А също така: “който върши хомосексуални действия открито или по скандален начин подтикне другиго по пътя на извратяването, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.”
Освен педерастията, останалите неприемливи при никакви условия сексуални перверзии са: педофилията (с деца); геронтофилията (със старици); зоофилията (с животни) и използването на служебна зависимост (злоупотребата със служебно положение).
Старият завет категорично и безапелационно, под заплаха със смъртно наказание, отхърля еднополовата любов. (“С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота; и двамата да се убият!” – страшен и безпощаден е в съветите си към Мойсей самият Господ-Бог, обявяван за всемилостив и всеопрощаващ.)
Нека проследим хомосексуализма в древната история на Европа. Еднополовите връзки между мъже са били преследвани в Атина. Но в полисите на древна Елада: Тива, Спарта и остров Крит, хомосексуализмът е бил масово явление и получава прозвището “уранизъм” (небесна любов). Мъжете са го практикували предимно с момченца; бил е позволен само за свободните граждани и забранен за безправните и презрени роби и затворници. Нещо повече, войнствените спартанци го полагат в основата на общественото възпитание; по време на бой поставят в една фаланга партньорите – тогава те се бият самоотвержено, за да запазят любовника си. Хомосексуализмът е на почит и в италианските градове-държави Флоренция и Венеция.
Педофилът педераст Сократ (469 – 399 г. пр. Хр.) препоръчва горещо еднополовата любов между мъже (хомосексуалистите го приемат за своя “патрон-родоначалник”, по подобие на лесбийките, които намират своите корени при Сафо). Любител на еднополовия секс е бил също и Платон. Практикуват го – и то публично, гордеейки се с това, римските императори Тиберий, Калигула, Нерон, Адриан (най-изявен, “заклет” пасивен хомосексуалист), както и най-великият сред тях – самият Цезар (“жена на всички мъже и мъж на всички жени”, т. е. бисексуален).
Педерастията е широко разпространена и сред мюсюлманските страни: Мароко, Тунис, Турция; за нейна “светая светих” се смята Афганистан. Хомосексуални контакти са извършвани и от фараоните на древен Египет; доказват го изображения на мъжка еднополова любов по фрески и релефи. Подобни практики са прилагани и от вождовете на различни племена – от чукчите в Сибир и Аляска до шаманите на Уганда, Конго, Мадагаскар, Австралия и Нова Гвинея. Там дори специално “отглеждат” момчета за тази цел – обличат ги в женски дрехи и ги обучават да задоволяват мъжа… Японските самураи също се упражняват със своите ученици в хомо-ласки.
Може би защото са двойнствени по природа, хомосексуалистите по правило са високо интелигентни и нерядко дори превъзхождат хетеросексуалните представители на силния пол в своите професионално-съсловни кръгове.
Гениални творци са десетки бисексуални или откровено хомосексуални мъже, оставили имената си в историята до днес. Списъкът им е твърде дълъг: римският поет Титус Петроний; английските писатели Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, лорд Байрон и Оскар Уайлд; френските поети Гийом Аполинер, Пол Верлен и Артур Рембо; великите ренесансови художници Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти; пруският писател Йохан Вилкелман; американският авангардист Анди Уорхол; композиторите Пьотър Чайковски, Жан-Батист Люли, Бенджамин Бритън, Джон Кейдж; диригентът Херберт фон Караян и ученикът му – българинът Емил Чакъров; писателите Франсис Бейкън, Джон О’Брайън, Съмърсет Моъм, Марсел Пруст, Жан Жьоне, Едуард Карпентър, Джон Саймъндс, Тенеси Уйлямс, Уолт Уитман, Джеймс Болдуин; актьорите Жан Маре, Рок Хъдсън, Антъни Пъркинс, Ричард Чембърлейн, Кари Грант; певците Джеймс Бауи, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Бой Джордж; италианският режисьор Пиер Паоло Пазолини; американският политик Харви Милк…
Списъкът може да бъде продължен с имената на още известни мъже, вече починали от най-страшната болест на ХХІ век – СПИН. Между тах са английският режисьор Дерек Джарман, интелектуалците Мишел Фуко и Лари Крамър, американският певец Фреди Меркюри, американският шоумен-пианист Либерас, американският политик Рой Коун, създателят на Олимпиадата за хомосексуалисти д-р Том Уодел, моделистът Рой Холстън и др. За известния наш диригент Емил Чакъров се мълви, че е първият публично известен българин, покосен от СПИН. Бисексуален беше и непрежалимият чаровник, естрадният певец Емил Димитров. С двата пола (или предимно само със своя собствен) правят секс и стотици други хора на изкуството…
Е, какво, да ги мразим ли, да ги преследваме ли? Хитлер ги пращаше на смърт в концлагерите, с розови триъгълничета на реверите. На него ли да приличаме? Но и хомосексуалистите не бива да ни навират в очите своите сексуални предпочитания и да ни ги натрапват, защото те не ни интересуват. А и това е много дразнещо за хетеросексуалните хора; недопустимо е малцинство да тормози мнозинство. Немалка част от педерастите са и педофили. Ето защо лично аз намирам гейпарадите, макар че те редовно се провеждат в Берлин, Ню Йорк, Париж, Сан Франциско (“столицата” на “обратните”), че дори и в София, за недопустими, обидни и дискриминационни спрямо хетеросексуалните хора. А последните, все пак (и слава Богу) са преобладаващата част от обществото. Иначе, ако хората не се възпроизвеждаха, ако не създаваха деца по естествените природни закони – между мъжа и жената, светът рано или късно би свършил, нали?
Нека тук най-после се запитаме откровено: секс в ануса – но защо?!
Аналното сношение действително не може да се възприеме за нещо нормално и от биологична, и от анатомична, и от физиологична гледна точка. Защото природното предназначение на сексуалното общуване е СЪЗДАВАНЕТО НА ДЕТЕ. А това, пак ще повторя, е възможно единствено чрез immissio penis in vaginam (поставяне на пениса във влагалището) и последвалото семеизлияние, за да се оплоди яйцеклетката. Освен това правото черво физиологически не е пригодено за проникване на предмети през ануса в посока срещу нормалната му перисталтика, която е отгоре – надолу, а не отдолу – нагоре. Но природосъобразната теория нерядко влиза в противоречие с житейската практика…
Аналното сношение често е желано и от хетеросексуалните двойки, особено при силна възбуда и психологическа нагласа, допълнително провокирана от алкохола. Сфинктерът на ануса и самият ректум (правото черво) са далеч по-тесни от влагалището. От друга страна много жени имат в изобилие ерогенни рецептори в тази област и чувстват удоволствие от анално-ректалния секс. Този начин на сексуално общуване крие и своите сериозни здравословни рискове за проникване на инфекции, особено ако не се ползват презервативи. Вече стана въпрос за негонококовите уретрити и колпити (възпаление на пикочния канал и на вагината), причинени от силно патогенния бактериум коли. В тези случаи последиците от аналния секс са повече от опасни – може да се стигне до безплодие и/или импотентност при жената и мъжа.
Аналният сфинктер е разтеглив и не може толкова лесно да бъде разкъсан, дори и от много едър и твърд пенис, но рагадите (малки, понякога видими само с лупа) и фисурите (забележими с просто око цепнатини) са почти винаги последствия от редовни анални сношения. След време, в по-късна възраст, те нерядко довеждат до разхлабване на сфинктера на ануса, с неизбежната инсуфициенция (недостатъчност). Следват и пренеприятните резултати – неконтролирано изпускане на газове и фекалии…
Именно чрез рагадите и фисурите на ануса и правото черво, получаващи се при анално-ректалния секс, се извършва и най-честият пряк контакт с кръвта на двамата партньори. И ако някой от тях е носител на вирусите на СПИН, както и на херпес, хепатит, човешкия папилома-вирус или бактерии на други инфекции (сифилис, проказа, гонорея), заразяването е неминуемо! А лечението на изредените заболявания е дълго и трудно, а понякога, уви, то става и безнадеждно…
Отношението на цивилизованото общество към “обратните” трябва безусловно да бъде само едно: търпимост. Странно е, но нашите политици обикновено се замерят с два вида обвинения: в корупция и в хомосексуализъм. Но и двете са трудно доказуеми, освен ако извършителят им не си признае.
Нещо повече: един пишман-националист даже съвсем откровено изрева в самия Парламент, и то пред централните медии: “Вън хомосексуалистите от Народното събрание!” Дори издигна този призив ясно изписан на плакат… Подобно изявление би му коствало незабавното изхвърляне и отнемане на мандата от Етичната парламентарна комисия на всяка европейска страна. Уви, тук все още сме ориенталска България… Преди време друг доморасъл народен представител даже публично се похвали, че е написал проектозакон за… забрана на хомосексуалистите да участват в парламентарни и общински избори. В какви времена живеем, наистина?! (За кметове на Ню Йорк и Берлин бяха избрани хомосексуалисти, независимо че те предварително си бяха признали сексуалната ориентация.)
Да обвиняваш някого или му се надсмиваш, защото е цветнокож или пък хомосексуалист, е все същият срамен признак на пещерно варварство. Расовата и сексистката дискриминация са еднакво мерзки и осъдителни.
България ще стане нормална европейска държава едва когато престанем да си надничаме под юрганите. Но това явно ще се случи, след като нашето обременено със социализъм (а дори и с фашизъм) поколение си отиде, колкото и да ми е мъчно да го кажа, понеже и аз съм от него…
“Ний всички сме деца на майката земя”, казваше големият наш поет Христо Смирненски. Значи сме деца и на Създателя. А нали самият Бог е Любов?
Всяка Любов, стига да е взаимножелана, има право на своето Достойнство и Живот, на своето място под слънцето.
Следва продължение …
