Уважаеми колеги,
Позволявам си да се обърна към вас в качеството ми на един от пионерите на възстановяването на БЛС, 2-кратен член на УС на БЛС и на УС на СЛК, инициатор на Деня на българския лекар (1994), Чилови дни (1998), Нац. Ден на Спасението (2005), Белиновия симпозиум по УНГ (2000), Нац Среща по обществено здраве “Проф. Тошко Петров” (2010), автор на над 30 книги на медицинска и здравна тематика, гл. редактор на първия орган на БЛС в. “Български лекар” (излиза от 1993 и досега). Вече не съм член на БЛС, защото отказах да си плащам членския внос, отвратен от непрозрачността на неговото изразходване от страна на Методи Маджаров, председател на СЛК. По-късно изготвих и Проектозакон за допълнение на Закона за съсловните организации, съгласно който, ако УС на БЛС е просрочил свикването на Отчетно-изборен Събор, това да го направи служебно здравният министър. Със съдействието на д-р Тодор Кумчев и д-р Константин Тренчев, този Закон бе приет. Горд съм, че по този елегантен начин инициирах премахването на вкопчилия се във властта търговец на мазут от с. Козарка, който бе срам и позор за цялото ни съсловие.
От самото възстановяване на БЛС ние мечтаехме за достойно остойностяване на лекарските дейности, изготвяне на правилата на добрата медицинска практика, активна защита правата на колегията, издигане на авторитета й. В това отношение има доста пропуски.
Надявам се новото ръководство да предвиди тези моменти, както и:
да направи постъпки пред Премиера за официализиране на Националния Ден на Спасението (1-минутно мълчание точно в 12 ч., по подобие на 2 юни, в памет на д-р Стефан Черкезов и над 120-те лекари, починали по време на работа, които лично съм издирил; списъкът е публикуван в “Книга за българските хирурзи”);
да поднови усилията за включване на медицинските специалисти към чл. 131, ал. 2 от НК, който предвижда строги наказания при нанасяне на телесни повреди по време на изпълнение на служебните задължения;
създаване на Издателска къща “Български лекар” за издаване на трудове, монографии и мемоари на наши колеги;
изготвяне на ясни правила за изразходване на свещения членски внос – предимно за закупуване на лекарства и консумативи на болни колеги и за покриване разноските на млади лекари при участието им в научни конгреси.
