В навечерието на Отчетно-изборния Събор на БЛС, разговаряме с един от неговите възстановители д-р Тотко НАЙДЕНОВ, гл. редактор на в. “Български лекар”, един от 4-мата, които още през 1988 г. дръзнаха да поискат възстановяването на БЛС, 2 пъти член на неговия УС, създател на неговите професионално-съсловни празници – Деня на българския лекар, Чилови дни, Националния Ден на Спасението.
– Д-р Найденов, ще ходите ли на Събора в Плевен?
– Не, защото не съм делегат. Демонстративно спрях да си плащам членския внос в знак на протест, задето не знам за какво се харчи той. Досега така и не съм разбрал на колко болни колеги са купени консумативи и лекарства, колко млади лекари са пратени на специализация или конгреси с този задължително събиран, но свещен членски внос. Не съм сигурен, че ръководителите на БЛС са чели тефтерчето на Левски.
Възстановихме БЛС (иначе създаден през 1901 г. и закрит от комунистите през 1948) беше възстановен благодарение волята на проф. Димитър Радонов и група ентусиасти, които бързо намерихме хиляди поддръжници от цялата страна на 13 януари 1990 г. Но БЛС бързо се политизиран и умело използван като трамплин за политическа и служебна кариера от някои хора. Освен това БЛС досега не съумя да направи няколко много важни стъпки: остойностяване на лекарските дейности, повишаване квалификацията на колегите, защитаване на интересите им. Днес той съществува благодарение само на позорния и антикоституционен чл. 3 в Закона за съсловните организации, съгласно който не можеш да упражняваш лекарската си професия, независимо от квалификацията и специалностите си, ако не членуваш в него. Това се нарича монополна и казионна (т. е. създадена от държавата) организация.
– Какво предлагате?
– Ние сме малка страна, според мен – вече около 6 млн, макар че това се крие; а партиите и организациите ни са прекалено много. А нали в центъра на здравеопазването е Пациентът? Да, всички го признават, но всяка от тези организации дърпа чергата към себе си – Лекарски съюз, Зъболекарски, Фармацевтичен, Сестрински, Пациентски. Не пледирам за разтурването им, защото ще се надигне голям вой от върхушките им, но най-рационално, мисля си аз, е те да бъдат обединени, със специален Закон, в една Медицинска Камара. Тя да има общо ръководство, разбира се – с превалиране на лекарите, И в нея да се решават основните проблеми на здравеопазването, за да бъде успешно диагностициран и лекуван Пациентът. Нали Хипократ го определяше като “рес сакра” (“свещена вещ”)?
Оформиха се 5 основни дефицита на нашето здравеопазване: финанси (никъде другаде в ЕС няма страна с по-малко от 8% от БВП за здравеопазването; е, при нас той е двойно по-малък, това е една от основните причини българите да живеят 6-8 години по-малко от другите европейци!); квалифицирани кадри (в скоро време ще останем без анестезиолози, патолози, педиатри, хирурзи, психиатри, сестри); профилактика (вкл. здравна просвета – къде останаха обещанията за задължителното й въвеждане в училищата?) ; човеколюбие; доверие. Иначе заплащането на лекарите е ужасно, и това положение продължава над 60 години! Единици са тези, които забогатяха. Повечето получават 600-650 лв; нима това е заплащане за Лекар?! Но БЛС не се погрижи за урегулиране на финансирането на клиничните пътеки, за достойно заплащане на колегите. Имаме чудесни лекари, но все повече зачестиха бездушните и меркантилните. По принцип те са и най-ниско квалифицирани. БЛС би трябвало да приеме и наложи следните основни принципи: “Уважавай Живота! Обичай Болния! Почитай Колегата! Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и да умира с Достойнство!” Някои от колегите гледат на Пациента като на вещ, която просто трябва да бъде ремонтирана, не му говорят, не му обясняват, не го утешават; а пациентът е страдащ и уплашен човек, той има нужда от разговор и гледане в очите. Душата и Тялото боледуват и оздравяват заедно. Нека колегите знаят, че един ден те също ще бъдат пациенти. Не пожелавам на никого да боледува в българска болница, при тази мизерна обстановка, но животът има и страдание, и задължителен край. Да помним това!
