ЗАЩО ПРЕНЕБРЕГВАТ ЛЕКАРИТЕ?

Напоследък починаха немалко видни артисти. Бог да ги прости, те ни даряваха с красота и талант и напълно заслужено бяха удостоени, вече посмъртно, с подобаващо внимание от медиите: излъчваха се репортажи от поклоненията пред тленните им останки, припомняха се светли епизоди от живота им. Разбира се, така и трябва.

Но си мисля: починаха и видни наши лекари. На погребенията им присъстваха стотици техни колеги и пациенти. Най-впечатляваща беше раздялата с проф. Георги Златарски (Джо), дългогодишен нац. консултант по спешна хирургия и директор на „Пирогов“, един блестящ хирург, мъдрец и, преди всичко, Човек.

Така и не видяхме нито една камера на поклонението пред тленните му останки. А той е спасил хиляди човешки живота.

Ежегодно присъстваме, чрез телевизиите, и на тържествата по повод връчването на Аскеер. Заслужени награди за заслужили хора. Но защо също няма нито една камера е на тържеството по повод Деня на българския лекар, където биват отличавани най-достойните от нашите колеги?

Така и не ми е ясно защо лекарите винаги биват пренебрегвани от медиите. За лекарите се пише и говори само когато някой от тях допусне някаква грешка. Разбира се, и в нашите редици има негодници и случайно попаднали хора, но медиите търсят в работата ни само жълтевините, лошите новини, пикантерията и сензациите.

А лекарите заслужават не по-малко внимание от артистите.

Comments are closed.