Българският лекарски съюз (БЛС) е създаден на 10 октомври 1901 г. През 1948 г. комунистите го закриват, без да е свикан Събор. През 1988 г., ръководени от ентусиазирания акушер-гинеколог проф. Димитър Радонов (днес покойник), 4 души поискахме възстановяването му. В групата ни влизаха още д-р Любен Астинов и проф. Емил Стоянов, анестезиолог (днес покойник). На 13 януари 1990 г. свикахме в Центъра по хигиена Възстановително събрание и го възстановихме. По настояване на д-р Милан Миланов (днес професор) за председател бе избран проф. Иван Киров, инфекционист, който нямаше никаква заслуга за възстановяването му, но се смяташе за “десен” (докато проф. Радонов бе брат на ген. Крум Радонов и “минаваше” за ляв). Още тогава политиката грубо се набърка в БЛС. През 1999 г. д-р Димитър Игнатов, тогава председател и депутат от ОДС, прокара Закона за съсловните организации, съгласно който членството в БЛС стана задължително условие за упражняване на професията (чл. 3), което бе в грубо противоречие с Конституцията, съгласно която никой няма право да задължава българските граждани да членуват в каквато и да е организация. Законопроектът тогава мина през Конституционния съд през иглени уши, с 8:7 гласа. Иван Костов смяташе, че СДС ще бъде вечно на власт и му трябваха послушковци и в БЛС.
Днес БЛС отдавна се е превърнал в анахронизъм, в трамплин за служебна и политическа кариера. Ентусиазирано в началото, съсловието така и не го припозна като свой защитник, като генератор на идеи за подобряване на националната здравна политика, като организатор на квалификацията и продължаващото обучение. До ръководството му така и не могат да се доберат най-видните представители на българската медицина, защото делегатите на Съборите (почти несменяеми, все едни и също от 20 години) упорито отказват да изберат професори в Управителния съвет. Никой така и не разбира за какво се харчи насила събираният им членски внос (6 лв месечно, като 2 лв отиват в централата), защото т. нар. Контролни съвети на съответните Регионални колегии не си правят труда да проверяват касите им. Не действат и Етичните комисии, които уж трябваше да регулират дейността на лекарите и да санкционират мърлячите и корумпираните. Така и не се създадоха Правилата за добра медицинска практика, нито остойностяването на лекарските дейности, обещавани от 20 години насам.
Намирам за крайно належащо Законът за съсловните организации да бъде отменен, и на негово място да се създаде Закон за Българската Медицинска Камара, в която да влизат съсловните организации на лекарите, на стоматолозите, на фармацевтите, на специалистите по здравни грижи, а също и Асоциацията за закрила правата на пациентите. Та нали в края на краищата в центъра на националната здравна политика е Пациентът, Човекът, а целта й е една: опазване на здравето и живота му? Разбира се, трябва да се мисли и за достойното заплащане на лекарите и поддържането и повишаването на тяхната квалификация. Защото в здравеопазването ни се оформиха 5 огромни дефицита: на финанси, на квалифицирани кадри, на профилактика (вкл. здравна промоция), на човеколюбие и на доверие. Кога ще ги решим? Една Медицинска Камара би могла да се заеме с тази изключително трудна задача. Ще се намери ли лекар-депутат, който да подеме идеята?
