Под това заглавие БЛС издаде новата книга на главния редактор на в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”, в която накратко се описват над 130-те колеги и 15-тина м. с.,, починали при спасяване на човешки живот, чиотя памет почитаме от 2005 г. на 15 август, Нац. Ден на Спасението. Книгата бе раздадена на всички делегати на наскоро преминалия Събор в Равда.
Използваме случая да благодарим за съдействието на д-р Цветан Райчинов, Соня Славейкова, н-к на Отдел “Връзки с обществеността”, която организира издаването й и Лилия Петкова, гл. редактор на в. “Кво вадис”, която осигури прекрасните фотоилюстрации.
В предговора призовахме колегите да ни осведомят за други пропуснати имена на лекари, починали по време на работа. Веднага получихме съобщение от д-р Любомир ДИМИТРОВ, директор на БулБио – НЦЗПБ и член на редколегията на в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”, който ни съобщи
ОЩЕ ЕДНО ИМЕ:
Д-р Незабравка ПЕКОВА, едва 46-год., зав. Детско отделение на Областна болница – Монтана, намерена след тежко нощно дежурство в кабинета си, покосена от тежък инсулт.
Това е станало преди 4 години, но досега никой от Монтана не ни го е казал.
Толкова ли е трудно да запазим за идните поколения имената на нашите колеги, отдали живота си за своите пациенти?
Защо Детско отделение на Областната болница в гр. Монтана не носи името на д-р Теменужка Пекова?
Сами не уважаваме себе си. Защо тогава чакаме обществото и медиите да ни уважават?!
