Неотдавна отправихме писмено предложение до Президента на Република България, в което му предлагахме да ни съдейства за осъществяване на инициативата ни да бъде официализиран 15 август като Нац. Ден на Спасението. Наивно се надявахме на предполагаемото родолюбие, което би трябвало да бъде неотменна част от мисленето и действията на един Президент. Още повече, че той тържествено бе обещал широко отворени врати за всеки гражданин, който е проявил някаква добра инициатива. (Апропо, тя е подкрепена безрезервно от НС на съсловната ни организация и от десетки академици, професори и всички обикновени лекари).
Получихме следния отговор, подписан от “Л. Терзиева, директор на Дирекция “Канцелария” на Администрацията на Президента”:
“Уважаеми господин Найденов,
Във връзка с полученото в Администрацията на Президента на Република България изложение от организаторите на отбелязването на Националния Ден на Спасението, Ви благодаря за доверието да предоставите на вниманието на държавния глава предложението Ви за официализиране на 15 август като Национален Ден на Спасението в памет на д-р Стефан Черкезов и на саможервата на наши сънародници, дали живота си за спасяването на хора в беда.
Вашето предложение, видно от другите адресати на писмото, е предоставено на вниманието на компетентните структури на изпълнителната власт, в чиито правомощия е неговата реализация.”
Преведено от витиеватия чиновнически език: “Благодарим ви за вниманието и по-скоро ни се разкарайте от главата с вашите родолюбиви, но празни идеи, от които ние нямаме никаква материална облага. Ние сме заети с много по-мащабни начинания и не ни е до някакъв си д-р Стефан Черкезов и други героични българи, жертвали живота си при спасяване на други наши сънародници.
Не случайно ръководителите на съсловните организации демонстративно напуснаха “срещата” по здравната политика, инициирана от г-н Плевнелиев, защото той не им даде думата.
“Достъпният за всички българи” президент на нас пък ни хлопна вратата, още преди да я е отворил. По-право казано, залости я здраво.
Няма смисъл да продължаваме да чукаме и да настояваме…
Нека да се съсредоточи върху надуваемия си проект “20-20”, който така и няма да бъде изпълнен, защото тогава, през 2020 г., г-н Плевнелиев ще се върне към обичайния си ремонтно-строителен бизнес, а България ще наброява 6 млн души, половината от които – пенсионери. И повечето от тях няма да имат физиологичната възможност да си спомнят името му.
