“След 10 години можем да останем и без хирурзи… Един хирургичен продукт у нас е 500-1500% по-евтин, отколкото в ЕС, Турция или Китай.”
От пресконференцията на БХД
КОМЕНТАР. Същото очакваме да се случи в най-скоро време с анестезиолозите и патологоанатомите. А без тях болниците просто трябва да затварят…”
Ххх
“Хипократе, клети Хипократе,
клетвата ти днес не важи, брате.
Лекар почва битка за живота
само след като прошумоли банкнота.”
Съвременен народен фолклор
Ххх
Болницата в Сан Висенте, в северната аржентинска провинция Мисионес, вече носи името на българската лекарка д-р Диана Миленкова (родом от Червен бряг), която работи там със съпруга си, боливиеца Луис Махмур, от самото й откриване (от 1981 до кончината си през 2011 г.).
####
“Върхоното привание на лекаря е любовта, човеколюбието. А тя, любовта, няма измерение, нито стадарти. Тя има само мотиви, вътрешни подтици и ефекти. (И генетична предразположеност, както и домашно възпитание, бел. Т. Н.)
Дейността на лекаря е с неотменими творчески елементи и именно те не се поддават на елементарния административен контрол.
Много са звани, малко са призвани, гласи едно забравено послание на Хипократ. (Не е ли на Библията?, бел. Т. Н.). Но кой ще разграиичи званите от призваните? Широко пропагандираната илюзия е, че това ще свърши конкуренцията. Но тя е брутален търговски механизъм, подходящ за деликатната сфера на лекарската творческа изява. Здраният мениджмънт още не е разработил надеждни критерии и механизми за отговор на този въпрос, а и слабо се интересува от него. (Не слабо – а никак! Здравният мениджмънт не се интересува даже не и от най-важното – излекуването на болните, а само от печалбата!, бел. Т. Н.). Истината е, че в самия живот призваните се самоограничават по един неусетен естествен начин, чрез безкористна самоизява, без шумни външни ефекти.
Днес лекарската професия е на кръстопът – пред нова философия, нова визия, ов стил на мислене. Здравната реформа рамести ценностите в медицината. Тя вкара лекарската професия в хронична перманентна болест. Всъщност, болна е самата здрана реформа,а лекарската професия (ако е истинско призвание) трябва да е неподвластна на посегателствата на временните люшкания и отклонения от пътя. Болестта на здравната реформа е много дълбока, тя е в тъканта на самата мисия на медицината, в нейната философия, в нейните цели и идеали.
Нужната по прицип аредитация на лечебните заведения е всичко друго, но не и оценка на леарското призвание. Тя борави с цифри и бездушни статистически показатели – брой преминали болни (не лекувани, а преминали!?) и т. н. В акредитационната оценка не виждаме образа на лекаря, този всеотдаен професионалист, няма оценка на лекарското призвание.
Що се отнася до клиничната пътека, тя е анти-изобретението на века – един догматичен стандарт, който работи срещу призванието на лекаря. Тя го принуждава да търси и разкрива в пациента първо финансовия източник, а след това (евентуално) неговото страдание и диагнозата. Лекарят е просто невинна жертва (заедно пациента) в тази драма. Те са поставени на колене! Трябва да съчувстваме и на двамата. Пожертвано е и лекарското самоуважение и призвание. (Както и сигурността на пациента, неговото здраве и дори ивот са изправени пред реален риск, бел. Т. Н.)
(КП е омраза към пациента, гавра с Медицината и Лекаря!, бел. Т. Н.).
Финансист ли е, бизнесмен ли е лекарят? Ако отговорът е “Не”, защо тогава личният лекар е ЕТ?
Бездействието и формализмът на т. нар. КЛЕ (Комисии по лекарска етика) не стимулират лекарското призвание, а обратното. В БЛС години наред никой не си е направил труда да обобщи и анализира дейността им.
Националната ни здравна система и БЛС стоят пред една съдбоносна дилема: дали лекарското призвание ще подчини стадартите или стандартите ще подчинят лекарското призвание, най-скъпоценния и с нищо незаменим ресурс на здравната система?”
Проф. Веселин БОРИСОВ,
сп. “Медицински мередиани”, бр. 3/2012 г.
ххх
Ххх
“Уви, много фирми, вкл. и близки на предишното общинско управление, са имали принос за ужасното финансово състояние на болницата в Девин. Не става въпрос само за Андрей Кехайов, който има немалка вина, а и за други фигури. Съжалявам, че хората се сетиха да протестират чак сега. Гражданското общество е трябвало да се събуди още когато е ставало ясно, че тя върви към фалит. А лекарите не си получаваха заплатите заради запорираните сметки на общинското дружество, което управляваше болницата. Виждам проблема 12 години назад, когато лечебните заведения бяха пререгистрирани като търговски дружества.”
Д-р Даниела Дариткова,
В. “Всеки ден”/24 октомври
КОМЕНТАР. В. “Български лекар” протестираше срещу тази престъпна пререгистрация още преди провеждането й. Кой да ни чуе?…
Ххх
Xxxx
“Щом допускаме това – значи наистина за нищо не ставаме.
Пак успешно издържахме теста за знаменитото българско овчедушие. Браво!
Българското търпение е безкрайно, светът ще свърши, но не и то.
Българската рая ще мълчи и ще си кротува.
Ние просто отиваме една стъпка по-напред в забравата на самите себе си. Нищо друго.”
Кеворк Кеворкян, в. “Уикенд”/27 октомври
КОМЕНТАР. Това са цитатите от статия на Кеворкян по отношение гаврата на 3 цигани с портретите на наши светини. Но тези негови жестоки, ала справедливи думи ние, лекарите, можем да отнесем до много случаи от нашата действителност… Къде точно – решете самите вие…
