Това пише до войводата Панайот Хитов неговият знаменосец дяконът-участник във Втората българска легия Васил Левски, който през 1868 г. претърпява коремна операция (вероятно по повод остър апендицит) в белградска болница. Точният текст е: “Премного ви благодаря, дето са потрудихте че ма извадихте от болницата, щото ако бех стоял там още няколко дена, истина бех умрел…”
Левски няколко седмици преди това се е превивал от силни болки в корема. Приятелите му Христо Иванов – Големия и Михаил Греков с премръзнали пръсти изравяли от реката и блатата жаби, които поставяли върху стомаха му с надеждата, че те ще му помогнат, но накрая местните хирурзи свършили своята работа. Имената им остават неизвестни.
Хъшовете вземат бъдещия апостол от болницата, условията в която явно са били изключително мизерни и го превеждат в някаква частна къща, вероятно нещо като частен лазарет. Оттам Левски излиза отслабнал, ала жив, жив!
Дълги години не се затваря и постоянно секретира следоперативната му фистула. Въпреки нея той кръстосва страната, за да подготвя страшната буна. Сменя си превръзките сам, без нито веднъж да се е оплакал на приятелите си.
“Разболе се Левски и за малко щеши да умре. Като се поболе в Белград, та го разпраха… Той влачи раната си 68-69-70-71-72 я затвори. Сам си пъхаши фетилити…”, пише Христо Иванов – Големия в писмо до Захари Стоянов през 1884 г.
Значи цели 5 години Апостола обикаля България с негранулирана фистула!
“Едничкото нещо, което обичаше и го пиеше с наслада, беше кафето. Друго питие не слагаше в устата си, нито пък пиеше. Обичаше да пие зелева чорба и ошави от сушен емиш. В яденето си беше умерен, никога не преяждаше.” (Мария Сиркова).
“Приятелят ми Левски е с нечут характер. Вън – студ, камък и дърво се пукат, от три деня не сме яли, а той, щом отвори очи, и започва да пее. Приятно е человеку да живее с такива личности”, описва го Ботев.
“Такива хора се раждат рядко”, приглася му Любен Каравелов.
“Нему равен друг нямаше”, единодушни са съратниците му.
