“Липсва координация между звената в здравеопазването. Нещата се решават в спешен порядък и на парче.”
“Най-тежкият момент е, когато човек непрекъснато се доказва със знания, професионализъм и воля. Това време в медицината е между 35 и 40 години. Във всяка професия има един праг, който трябва да се премине, но при нас той идва по-късно, отколкотот при другите. Може би и затова в този рационален свят със стремеж към бърза кариера и бързи пари все по-малко хора искат да станат лекари. И това е световна тенденция. Въпреки доброто заплащане в много части на земното кълбо до сериозно израстване се стига с много трудности и жертви, които се отразяват на семейството, на близките. В медицината има няколко типа лекари. Лекарят-лечител е свързан не само с познанията, а и с отношението към пациента. Този психологически момент понякога е по-важен от познанията и възможностите на медика. Много често пациентът има нужда от разбиране, успокоение, обяснение. Такъв тип лекари се раждат. Другите отиват в параклиниката, където е много важно да имаш познания, всичко да ти е подредено, да има обяснения. Мога да кажа, че 90% от отличниците ни са тъкмо в тези специалности. Но все пак Хипократ е казал, че се лекува болният човек, а не болестта.”
“Още Сенека пише за безстопанствените кучета в Рим. Разрешението на проблема с тях е едно-единствено: уличните кучета, за които никой не се грижи, трябва да се приспиват. Така се прави по целия свят. Не може в София да се дават 19 лн лв за сираци и 36 млн за кучета. “Хуманизъм” произхожда от грижа за човека, а не въобще.”
Ген. проф. Стоян Тонев,
в. “Седмичен труд”
