Думата на пловдивските ректори

„Още преди да стана студент-медик, бях прочел „Цитаделата“ на Арчибалд Кронин и всичко издадено на Ерих-Мария Ремарк, руски автори, където главните герои са хирурзи. Така първо заобичах медицината. А като студент – и хирургията, най-вече заради моите преподаватели, на които исках да приличам и подражавам: професорите Юрий Тошев, един истински аристократ, Янко Добрев, Пейо Мишев – прекрасни, мащабни, духовни хора. И, разбира се, романтиката – кръжока по хирургия. „Висяхме“ по цели нощи в спешното, дано видим, да пипнем, да „сложим някой конец“, да обработим рана; тогава се чувствахме значими. Хирургията дава едно друго „аз“, дава различно самочувствие.

Ръката на хирурга трябва да бъде водена от ума и знанието – хирургията не е занаят.

Днес изчезна романтиката. Говори се повече за пари, разсъждава се счетоводно и финансово. Болният днес е „клинична пътека“, която носи средства. Важно е тя да бъде оформена надлежно, защото „касата проверява“ дали има подписи, запетаи, номер, а не как е пациентът.

Днес лекарите са умни, рано помъдрели, но уморени хора – от реформи, писане и отчети. Те са смачкани от медиите; на 10 публикации за лекари 9 са негативни. Направиха професията ни почти криминална. Срена се доверието между лекар и пациент, а това е най-страшното.

Най-скъпият ми подарък е ароматът на дюля от родния ми край – подари ми я една възрастна жена от моето село.

С болката не можеш да свикнеш. Плакал съм. Който не е почувствал вкуса на сълзите, не е истински човек.

От друвността се знае, че подобряването на материалното благосъстояние на човека само по себе си не подобрява духовността му. Българският лекар все още се бори за стандарта си – да си плати тока, парното, да купи салам и сирене за вкъщи – за повечето специалисти това е едва ли не таванът на възможностите… Общо взето, лекарите сме си пролетариат, макар и академичен.

Повече от това, което съм, не бих могъл да желая; благодаря на Бога. Открих, че с годините ставаш по-добър като човек. С годините всички търсим любов и щастие. Аз се опитвам да ги откривам и в привидно дребните неща, и в големите – с човещина и доброта.

Доц. Георги Паскалев, почетен ректор на МУ – Пловдив

####

На входа на рая пише: „Забранено за преподаватели“. Преподавателите си знаят защо.

Преподавател без студенти е като кукла на конци, но без конците.

Всяка учебна година съкращава живота на преподавателите с две календарни години.

5000 учебни часа и 50 изпита биха разстроили нервите и на хипопотам, та какво остава за студентите по медицина.

Натрупването на знания в главите на студентите е като получаването на морска сол. Тонове факти трябва да се изпарят, за да остане шепа знания.

Обичайте студентите си и рано или късно ще бъдете разочаровани.

Въпреки всичко, обичайте студентите!

Проф. Стефан Костянев, ректор на МУ – Пловдив

Tags: , ,

Comments are closed.