“Още преди да стана студент-медик, бях прочел “Цитаделата” на Арчибалд Кронин и всичко издадено на Ерих-Мария Ремарк, руски автори, където главните герои са хирурзи. Така първо заобичах медицината. А като студент – и хирургията, най-вече заради моите преподаватели, на които исках да приличам и подражавам: професорите Юрий Тошев, един истински аристократ, Янко Добрев, Пейо Мишев – прекрасни, мащабни, духовни хора. И, разбира се, романтиката – кръжока по хирургия. “Висяхме” по цели нощи в спешното, дано видим, да пипнем, да “сложим някой конец”, да обработим рана; тогава се чувствахме значими. Хирургията дава едно друго “аз”, дава различно самочувствие.
Ръката на хирурга трябва да бъде водена от ума и знанието – хирургията не е занаят.
Днес изчезна романтиката. Говори се повече за пари, разсъждава се счетоводно и финансово. Болният днес е “клинична пътека”, която носи средства. Важно е тя да бъде оформена надлежно, защото “касата проверява” дали има подписи, запетаи, номер, а не как е пациентът.
Днес лекарите са умни, рано помъдрели, но уморени хора – от реформи, писане и отчети. Те са смачкани от медиите; на 10 публикации за лекари 9 са негативни. Направиха професията ни почти криминална. Срена се доверието между лекар и пациент, а това е най-страшното.
Най-скъпият ми подарък е ароматът на дюля от родния ми край – подари ми я една възрастна жена от моето село.
С болката не можеш да свикнеш. Плакал съм. Който не е почувствал вкуса на сълзите, не е истински човек.
От друвността се знае, че подобряването на материалното благосъстояние на човека само по себе си не подобрява духовността му. Българският лекар все още се бори за стандарта си – да си плати тока, парното, да купи салам и сирене за вкъщи – за повечето специалисти това е едва ли не таванът на възможностите… Общо взето, лекарите сме си пролетариат, макар и академичен.
Повече от това, което съм, не бих могъл да желая; благодаря на Бога. Открих, че с годините ставаш по-добър като човек. С годините всички търсим любов и щастие. Аз се опитвам да ги откривам и в привидно дребните неща, и в големите – с човещина и доброта.
Доц. Георги Паскалев, почетен ректор на МУ – Пловдив
####
На входа на рая пише: “Забранено за преподаватели”. Преподавателите си знаят защо.
Преподавател без студенти е като кукла на конци, но без конците.
Всяка учебна година съкращава живота на преподавателите с две календарни години.
5000 учебни часа и 50 изпита биха разстроили нервите и на хипопотам, та какво остава за студентите по медицина.
Натрупването на знания в главите на студентите е като получаването на морска сол. Тонове факти трябва да се изпарят, за да остане шепа знания.
Обичайте студентите си и рано или късно ще бъдете разочаровани.
Въпреки всичко, обичайте студентите!
Проф. Стефан Костянев, ректор на МУ – Пловдив
