Има едно покъртително стихотворение от Стефан Цанев “Плач по Ботев”, в което той пита духа на гениалния Поет-Революционер (цитираме със съкращения и по памет):
“С Мерцедес ли стигна до Околчица?
С музика ли те посрещна населението?
Колко ти платиха за стихотворенията?
Сега времената са други:
в челата ни никой не се цели,
ние сме сити и цели,
постигнахме своите цели.
Опасна е всяка крачка напред.
Умни сме: излишно е да бъдем смели.
Време е, време е да разберем:
на тоя свят дошли сме дошли не само да ядем.
И епохата наша всекиму два избора сочи:
30 сребърника – или Околчица!”
И ние, като Стефан Цанев, ще си позволим да се обърнем към духа на д-р Стефан Черкезов:
# Колко ти платиха, за да влезеш в изпепеляващите пламъци и да вадиш оттам хората с голи ръце?
# И по клинична пътека, регулативни стандарти или делегирани бюджети щяха да ти платят? Защо не дочака “избор на екип”?
# И как така, без да се колебаеш нито за миг, влезе в огъня, след като лекарите не са застраховани за професионален риск?
# Защо нямаше собствена кола, за да пътуваш с нея, вместо да се люшкаш в този амортизиран претъпкан автобус?
# Ползва ли комадировъчно за това безсмислено служебно заседание посред лято в Горна Оряховица? Защото си можело изобщо да не отиваш там в нетърпимата жега посред август, а да си стоиш в селската Здравна служба при младата си жена и бебето ви.
Но, с Божия и ваша помощ, колеги (за което ви благодарим!), ние извадихме този най-голям наш съсловен герой от забвението! И съ съдействието на ексминистър Десислава Атанасова, председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов и журналиста от Програма “Хоризонт” Величко Конакчиев, датата на неговия подвиг стана официален Ден на Спасението!!
Ще излезете ли на 15 август, точно в 12 ч., пред лечебните си заведения за 1-минутно мълчание в памет на подвига на д-р Черкезов?
Или, както неговите земляци от УС на великотърновската РЛК, ще отхвърлите предложението ни (отправено им през 2005 г. – да започнем този ритуал първо с тях), с техния отговора: че ще ви бъде много горещо?…
А колко ли горещо е било тогава на него?!
Плачем по теб, д-р Стефан Черкезов!
(А всъщност трябва да плачем за себе си…)