Един скромен педиатър с 57-годишна практика, и то – все в родната си Мездра, написа и издаде 10-тина книги за живота и практиката си – от “Записки на лекаря” и “Жажда за живот” през “Драма в полунощ”, “Когато се раждаше демокрацията” и “Един тъй дълъг ден”, та до “Нож с две остриета”.
Познавам д-р Герго Цонков от над 30 години, когато ни беше сред най-активните кореспонденти на тогавашния единствен съсловен в. “Здравен фронт”. Неговите текстове бяха предимно проблемни и критични, бъркаха в раната, и, макар да предлагаха и мехлем за нея, знаехме, че ще си има главоболия с местните малки вождчета-властници, които никак не обичат хората, изричащи на висок глас истината в очите им.
Имал е, и още как! Дори когато се е грижел всеотдайно, със синовна обич, за издъхващата си майка, нарочно са го командировали за няколко месеца в Кнежа. (Уви, нерядко тъкмо лекари се оказват нечовечни, и то спрямо собствените си колеги…) Крили са, “изгубвали” са и не са му пращали документите за специализация, плащали са му нарочно по-малка заплата, отколкото на другите завеждащ-отделения, и какви ли не още гадости.
Нещо повече, Когато в Мездра идва страховитият зам.-министър д-р Мильо Милев (един малък “Малеев”; също като Аятолаха мачкаше и газеше всичко живо, що е под него), дълго време искат да накажат д-р Цонков само защото му е държал “малко по-остър тон” (докато останалите са се надпреварвали да му говорят с възможно най-мазните си нотки), а това, според онези ледени времена, беше непростимо! Пред богоизбраните влатимеещи трябва да се пльосваш ничком в калта и да не смееш да ги погледнеш в очите… (Мигар сега е много по-различно?…)
И още нещо, така добре познато на пишещия тези редове: когато излиза поредната смела статия на д-р Цонков за жалкото състояние на болницата в Мездра, “някои ме поздравиха “за смелостта”, като най-напред се оглеждаха да не ги забележи главният лекар.” (Помня случая много добре: тогава бях редактор във в. “Здравен фронт” и разписах въпросната кореспонденция за печат; скоро след това дойде и надменно арогантно опровержение-клише от чиновника-шеф на отдел “Народно здраве” при Окръжния народен съвет – Враца: няколко листа, изписани в соц-феодален стил “Аз съм местният Цар”, които веднага след прочитането скъсах с погнуса и захвърлих в кошчето за боклук. Така, както д-р Цонков, по-късно, когато бях прокуден от самия Гръмовержец акад. Малеев, и с мен никой от МЗ не разговаряше, дори не ме поглеждаше, за поздрав – да не говорим…). Ето защо никога нямаме да имаме гражданско общество в България. Или, поне не през този живот…
Образец на Гражданин и Лекар, д-р Герго Цонков продължава да работи тихо и скромно в своето градче Мездра и да си пише честните книги – ярко свидетелство и документ за епохата и съсловието ни.
Продължавай смело да държиш този “нож с две остриета” и не се страхувай от нищо, колега!
Човек не може да измени на себе си. И не трябва!
