Дългогодишният зав. Катедрата по хистология и цитология при ВМИ – София проф. Петко Петков, автор на научни монографии, учебници и атласи, носител на “Академични палми на Франция”, вече наближаващ 90-те (роден през 1924 г. в с. Пордим, Плевенско), бивш зам.-ректор (1969 – 1973) издаде една великолепна мемоарна книга.
Той има какво интересно и вълнуващо да сподели: слушал е лекции на легендарните професори Чилов, Киркович, Капитанов, Шипковенски, Ораховац, Марко Марков, Хаджиолов, Сивчев, Владимир Марков – достолепни хора, изградили авторитета на МУ – София. Не е отминат и страховитият Малеев, комуто е отделена специална глава, разказваща за 16-годишните му безобразия, поставили началото на унижението и унищожението на българското здравеопазване.
Част от спомените му ще преразкажем в подготвяната ни книга “Легенди на столичната медицина”, а тук ще цитираме някои от мъдрите прозрения на проф. Петков:
“Всяко научно откритие е вече остаряло още в момента на публикуването му.”;
“Човек е богат не с това, което притежава като имущество, а с това, което задоволява любопитството му към живота – красота, съвършенство, любов, хармония.”;
“Човек може да се гордее не само с това, което е сторил, но и с нещо, което се е въздържал да направи.”;
“Съществуват два вида хора: недоволните, критиците и съпротивляващите се – те винаги са извън властта; хитрушковците, използвачите, нагаждачите и вечно възхваляващите са винаги във или около нея.”;
“Не се знае кое е по-гибелно за науката (а и за обществото и всички творчества) – дали издигането на безличия и некадърници, или потискането на талантливите.”;
“Някои казват, че е голямо нещастие да се разминеш с мечтите си. Има и по-лошо: да си нямал мечти.”;
“Споделеното мълчание е проява на близост.”;
“Не е приятно да бъдеш оценяван и въхваляван от хора, които не цениш.”;
“Няма нищо по-невярно от афоризма, че “правдата винаги побеждава”. Това се случва рядко и случайно.”;
“Животът е като една искра – внезапно блесне, литне нагоре и преди да стигне своя връх, угасва.”;
“След години паметта отслабва и започва да се преплита с въображението.”;
“За властниците трябва да се говори като за покойниците или добро, или нищо.”;
“Чрез спомените живеем във вече несъществуващ свят.”;
“Младостта живее с мечти, а старостта – със спомени.”;
“Най-незаконни и аморални са узаконените беззакония.”
