Академик Дамян Дамянов: Когато администрацията се намеси прекалено с правила, обърква работата ни, а не ни помага

07.8.2013 г., zdrave.net, Невена Попова

Акад. Дамянов, при всяка наша среща в последно време изразявате тревога за състоянието и перспективите на хирургията у нас. Често сте споделяли загриженост от застаряването на гилдията, от тежките регионални диспрорпорции, от трудностите при специализациите. Продължавате ли да бъдете притеснен и днес? 

Бих казал, че нищо не се е променило, за да престана да се тревожа за тези неща. Всички проблеми, за които сме говорили преди една година, продължават да съществуват. Смяната на министрите не води до динамични промени в законодателството или в решенията на министерството. Плюс това разпределението на нещата в държавата някак си доведоха до разтоварване на министерството, на държавата в негово лице, от вземането на сериозни управленски решения. Не може гилдиите в България, не само хирургичната, да бият непрекъснато тревога, че кадровите проблеми затъват, всички да признават това и от ниво депутати – от сегашното Народно събрание не съм ги питал, но част от тях са същите.

Министрите, които се сменят, признават фактите и аз не виждам да се вземат някакви сериозни мерки. Какво означава да се вземат сериозни мерки – преди всичко дългосрочност в политиката, за да видим какво и как би предприела държавата като заинтересовано лице. Сега нямам възможност да правя дълги описания, но ще кажа, че са необходими няколко неща. Преди всичко ясен ангажимент на държавата към държавните болници, които при всички случаи трябва да бъдат ограничени до по-малък брой – 80-100-120.

Не бива да се поставя въпросът за болницата в Доспат дали трябва да съществува или не и как да я възобновят. Това е ясен ангажимент на държавата, ако тази национална здравна карта, за която се приказва от дълги години, влезе в реални законодателни и управленски позиции. В държавата трябва да се разпределят по географски, възрастови принципи, по болестност, да има болнични заведения, които да се подкрепят и да гарантират основната част от здравеопазването.

Държавата премина към ангажименти към частните болници. Частните болници са частна инициатива, при тях работят други принципи. При тях работи реклама, при тях не отива спешност, при тях не отива гериатрия, при тях не отива онкология от най-тежкия и запуснат вид. Къде отиват те? В държавните болници, а държавата си измива ръцете и се е отдръпнала от това.

На второ място – очевидно, че сегашният модел на действие на джипитата  не е правилният. Превръщането им в еднолични търговци, както и на държавните болници в търговски дружества, е фатална грешка за здравната политика. Джипитата на практика не изпълняват задачите, които би трябвало да изпълняват, така както е в другите държави, които съм обикалял и съм наблюдавал тези принципи. Тяхното обучение не върви добре.

На трето място като сложим кадровите проблеми.

На четвърто място като поставим проваления здравноосигурителен модел – със здравна каса или без здравна каса, пък тази здравна каса се превърна в държавна структура, пък тя въобще няма ясна политика, а се превръща в политически и държавно регулируем организъм. Това е абсолютно неправилно и аз, общо взета на финала бих казал, че ние сме очевидци на една провалена държавна политика, на която ежедневно се сблъскваме с последиците и това просто не бива да продължава. При това положение очевидно проблемите на хирурзите са само елемент от общата здравна политика.

И все пак, за да бъдем конкретни?

Хирурзите доста емигрират, хирурзите са малко на брой и намаляват. Кандидатите да специализират са малко, заплащането е незадоволително. Ние неколкократно поставяме въпроса, че не искаме нищо друго освен приравняване на заплащането на лекарите, в това число и на хирурзите, към средноевропейските цени.

Ако ще работим в Европа, дайте да се приспособим там. Като сложим и абсолютно некачествения начин на разпределяне на парите в системата на здравеопазването във всички пунктове, включително и в лекарствоснабдяването, ясно е, че ние няма да бъдем по-добре.

Конференцията, която проведохте в края на юни, за пореден път постави на фокус проблемите на онкологичната хирургия. Коя е причината за този избор?

Онкохирургичната тематика като център на дискусиите е израз на една дългосрочна политика от страна на Българското хирургическо дружество. Смятаме, че онкологичната патология  е една от най-важните за хирургичната практика и за населението. По тази причина вече няколко конференции и прояви правим ръка за ръка с националния онкологичен център в лицето на Националната болница по онкология.

Същевременно, този път си поставихме за задача не да дискутираме онкологичните проблеми на хирурзите въобще, а да поставим няколко експертни въпроса. По всеки от основните топици това са по три въпроса, които в хирургичната гилдия се дискутират в цял свят и смятам, че ще продължат да се дискутират.

Но това означава, че ние засичаме техния сегашен статус, тяхната позиция и може би само след година-две, ли може би 3-4-5, нещо ще се обнови, нещо ще се промени. Целта на издадената специална книжка е тя да достигне до колкото се може по-голяма част от българските хирурзи.

Означава ли, че всички тези новости, които сте обсъдили на конференцията в широк професионален кръг от хирурзи, налагат промени в стандартите по хирургия?

Между критериите за добра клинична практика, които влязоха в обсега на интереса на тази хирургична конференция и би трябвало да са постоянно пред очите ни, от една страна, и стандартите за хирургична дейност няма нищо общо. Добрата клинична практика е едно, медицинските стандарти – друго. Медицинските стандарти са един административно-организационен проблем, в който и хирурзите вземат участие.

И когато администрацията се намеси и почне да се бърка, обърква работите. Така се случи с намесата за това колко операции да изпълнява един хирургичен екип, от колко души да се състои един хирургичен екип.

Тези критерии започнаха да стават неизпълними, защото често в хирургичните отделения нямаме достатъчна бройка лекари, а ние искаме хирургичният екип да се състои от трима-четирима лекари. Задължаваме хирургичното отделение да изпълнява определени изследвания, а то се оказва, че нямаме гастроентеролог, пък държавата трудно дава разрешение хирурзи да изпълняват ендоскопски процедури и куп други такива административни задължения. Пак казвам – когато администрацията се намеси много повече с правилата си, обърква работата ни, отколкото да ни помага.

Естествено е да ви попитам как се отразява на хирургичната работа малкият брой патолози и това, че тези специалисти продължават да намаляват?

При нас някакви пресни статистически данни не са дошли, в този аспект. Но това, което идва като патология, означава, че ранната диагноза става все по-тъжна. А наблюдението на пациентите и хирургичната практика в по-малките болници води до тежки грешки. Просто не бих искал да дискутирам повече, но ние започваме да наблюдаваме случаи, които или са били забравени в хирургичната ни практика като държава, или наблюдавахме някога, в средата на миналия век в Гърция, когато гръцката медицина беше прекалено комерсиална и устроена по друг принцип – запуснати, късно диагностицирани или злоупотребени случаи.

Българското хирургическо дружество по традиция е сред най-активните професионални сдружения. Какво включва неговата програма за близките месеци и за следващата година?

До края на тази година имаме една голяма национална конференция, която ще се проведе във Варна. Това е поредната ни конференция по колопроктология. Тя ще бъде обширна като тематика и засяга както доброкачествените, така и злокачествените тумори. За следващата година имаме ясен акцент – провеждането на ХІV-ия конгрес по хирургия.

До този момент конгресите се провеждаха на четири години, но от следващата година ще започне двугодишен интервал. По същия начин ще се сменя и ръководството на хирургичното дружество, така че всяко ново ръководство ще има пред себе си двегодишен период, в който да подготви следващия конгрес.

/Със съкращения/

Коментар: Редколегията на в. «Български лекар» чийто дългогодишен член е акад. Дамяновя напълно споделя бележките му.

Tags: 

Comments are closed.