Доц. д-р Георги Паскалев, дм – почетен ректор на МУ – Пловдив, лекар на България :Етика и морал в медицината

Светът, в който живеем днес има много проблеми, но един от най-големите от тях е дефицитът в духовната и моралната сфера.

На много места по света и у нас човешката душа е по-евтина от хляба, а дрехите са по-скъпи от тялото (библ. цит.). Справка: околовръстното шосе; България провежда избори.

Днес повече от всякога границата между Доброто и Лошото, между Истинското и Фалшивото са трудно различими. Днес акцентът е да имаш, а не да бъдеш. Всичко се купува и продава. Купуваме здраве, купуваме и продаваме приятели. Днес, както и вчера, нашето общество продължава да усъвършенства оръжията на омразата, разделението, но не и себе си.

Днес духовната мизерия е по-голяма от материалната. Загубихме памет за много неща. Памет за доброто, което сме получавали. Не напразно моят приятел (Т. Найденов), а и не само той предлагат на Папата „Неблагодарността” да бъде обявена за осми божи грях.

Днес повече от всякога са дебалансирани моралните и етичните закони, регулиращи отношенията между нас и обществото. Всичко това засяга и се отразява на морала и етиката и в лекарската професия. Ние, лекарите, сме част от това общество.

Ще дам няколко примера от най-върховния органа на държавата Народното събрание (41-во НС).

* Колега нарече „олигофрени” работещите в Министерство на здравеопазването. Те му отговориха по същия начин и го уволниха.

* Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване от трибуната на НС обяви, че от 30 год. е във вражда с проф. „Х” от същата клиника и не си говорят. Тъжно и страшно е да мразиш някого всеки ден, да го срещаш и да не разговаряш с него.

* Един вицепремиер нарече група лекари „убийци на деца”. Министърът на здравеопазването се държеше за глава и мълчеше. Той беше акушер-гинеколог и знае, че под 6 месеца бременност плодът е нежизнеспособен и това е аборт. Мълчанието е също морално поведение – понякога с мълчание се казва повече. В случая той не прояви професионален морал, не защити колегите си и е морално укорим.

*Ексминистърката на здравеопазването (последната) нарече своите колеги – „влечуги и земноводни ”. Спирам с примерите.

В основата на нашите морални норми стои християнският морал. Той се основава на Доброто, Любовта и Прошката. Добър е този, който е простил, който прекъсне веригата на Злото.

Хипократовата клетва е един от най-старите морално-етични закони, съпровождащ дипломирането на всеки студент. Тя не е единственият документ за професионална етика и морал. В много професионални направления има разработени етични кодекси, където най-подробно са описани етичните правила на поведение при работа в клиника, операционна и др.

Моралът и етиката ни задължават да извършваме действие, съответстващо на нашето човешко и професионално поведение и възпитание.

Моралът и етиката не са юридически категории, по тях не се произнася съда, не се третират от Наказателния кодекс, по тях се произнася обществото.

Днес на мода е „новият морал” – моралът на парите. Всичко е позволено и морално, щом мога да си го купя. Но няма нов или стар морал. Моралът е един и за лекари и за инженери, и за рибари. Или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш, по най-добрия начин го прилагаш в ежедневните си взаимоотношения с колеги, пациенти и общество.

В историята и в днешно време са познати така наречените „трансформации” на някои морално-етични норми, които дават приоритет на „ползата”, „интереса” на „личната потребност”.

Можем да посочим много примери в нашата професия на трансформиране на професионалния морал към „ползата” и „интереса”.

  • Адаптиране на болни към по-високо платена клинична пътека – при което се извършват и ненужни изследвания;

  • Масови хоспитализации на пациенти, които могат да се лекуват амбулаторно;

  • Разширяване на индикациите за операция – в една от клиниките за месец се извършват 15 апендицектомии, а в друга на същия режим – 34;

  • Много често придружителите стават пациенти;

  • Коронарографиите – индикациите по мнение на кардиолози са силно разширени- това е една от най-скъпите клинични пътеки. Те формират високи заплати;

  • Ендоскопските изследвания. Няма Ф.К.С. без полипектомия. Знаем, че полипите на стомаха и колна не са толкова често заболяване;

Примери с извършени ненужни изследвания – много. Всичко това е в противовес на нашите морално-етични норми, но формално в документален израз то е законно. Днес количеството пациенти, преминали през стационара, а не качеството формира работната заплата.

Днес един от най-често задаваните въпроси между младите лекари е: „Какъв трябва да бъда, за да стана богат?” Рядко задаваният въпрос е какво трябва да направя, за да бъда добър лекар, за да бъда морален. Отговорите на тези въпроси са известни на колегите – младите напускат България, по-възрастните съжаляват, че са се родили рано и не могат да емигрират.

Независимо от всичко със своите действия или бездействия, със своето професионално възпитание лекарят показва, първо, дали е добър човек, дали носи човешките ценности, дали умее да общува с колегите и пациентите си.

Уважаеми колеги, пациентът трудно може да разбере колко знаеш и колко можеш, но бързо разбира дали си добър човек, дали носиш добро сърце. Пациентът иска ти да знаеш, че той е болен и че има нужда от теб, да вдъхваш уважение и надежда, а надежда и уважение може да вдъхва само човек, който сам себе си уважава и има професионално и човешко възпитание и достойнство.

В тази връзка всеки лекар е длъжен да се самоусъвършенства професионално и човешки!

Проблеми, които като хирург ме вълнуват: Отношения между колеги хирурзи, между хирург и болен, между лекари, общество и медии.

Взаимоотношения между колеги

Взаимоотношенията между лекарите (хирурзите) са навлезли в нова насока – професионална конкуренция, борба за пациенти, по-добро заплащане. Понякога тези взаимоотношения на конкуренция между колеги прерастват и между отделни групи и екипи и клиники.

Заменили сме конкуренцията със завистта.

  • Най-честото аморално поведение на лекарите е спестяването на добрите думи за колега, особено ако им е конкурент. По-щедри сме на негативни коментари. Трудно понасяме успеха на колегата – гледаме да го омаловажим.

  • Не рядко явление е злепоставянето на колеги. Злепоставянето засяга професионалното и човешко достойнство на лекаря. То компрометира професионалните и морални качества. Злепоставянето най-често е пред болния и неговите близки („оставил си ръцете”), пред колеги, пред медии. Това е аморално, неетично срамно деяние, което не отговаря на високата образованост на нашата професия. Административно и академично неуважение към колегите е също израз на нисък морал.

  • Друг не по-малко срамен аморален факт са анонимните сигнали.

  • Уважаеми колеги, името на човек се дава да може с гордост да го кажеш, напишеш и подпишеш. Ако нямаш смелост да се подпишеш, не заслужаваш и името си. След като приключих с ректорството, заваляха анонимни сигнали срещу мен и то от хора (колеги), с които съм работил, на някои съм помагал в израстването. Макар и анонимни те се разпознават. Отдавна забравих имената им.

Уважаеми колеги, избрах нарочно тези няколко негативни примери. Те са малка част от нашето ежедневие. Ако ги няма ще живеем по-добре, а и животът ни връща само това, което даваме на другите. Давайте добрина и уважение, за да получите същото. Има много прекрасни моменти в нашия професионален живот – колеги с високи морално-етични качества, отдадени на професията. Обикновено за тях се пише и говори по-малко.

Морално етични проблеми в отношенията хирург – пациент

 

Като хирурзи ежедневно се сблъскваме с решения, за които се изисква висок професионален морал, като: за операция или отказ от операция. Морално ли е, етично ли е, трябва ли да казваме цялата истина, за да убедим болния да се оперира? Къде е границата? За никого не е тайна, че думите имат силно въздействие особено върху болния човек. Думите имат силата на куршум – те могат и да убиват. Лично аз не знам кое по-правилно, но не искам да отнемам надеждата, вярата, колкото и малка да е тя. Предпочитам цялата истина да споделя с близките. Внимание!!!

Морални дилеми върху хирурга поставят и решаването на въпроси като: операбилен или иноперабилен е даден болен, обема на оперативната интервенция- да се откажем или да продължим. Преценката на степента на риска. Въпросът – направих ли всичко както трябва. Дълбоко преживяваме професионалните неудачи – преследват ни с месеци.

Нека посоча елементарен пример в морално–етично отношение: забравено чуждо тяло в оперативното поле. Повечето са преживели този стрес. В интерес на истината всички се опитваме да скрием този „гаф”, за реоперацията измисляме други мотиви. Много често, колкото и да крием, с помощта на „доброжелателни колеги” близките са информирани, информирани са и от следствието. Как трябва да постъпим всеки решава сам.

Ненужни операции – причините за това са: недостатъчна компетентност, неадекватна преценка, презастраховане, материално облагодетелстване. Последното представлява драстично нарушение на професионалната етика и морал. Не са малко днес и ненужни диагностични, инструментални и лабораторни изследвания в нарушение на морално-етичните норми с цел финансова облага.

Отношение общество – медии – лекари – здравеопазване

Романтичният образ на лекаря от романите на Арчибалд Кронин и Ерих Мария Ремарк напоследък е избледнял и девалвирал. Имиджът на лекаря в нашите медии в повечето случай е негативен.

  • Национален ежедневник от 31. 08. 2010 г. на първа страница съобщава, че 62% от пациентите се оплакват от лекарски грешки. Как пациентите разбраха, че лекарите са сгрешили?

  • От трибуната на 41 НС Министърът на здравеопазването съобщава, че 80% от общопрактикуващите лекари са професионално неподготвени.

  • Според лично проучване, от 100 публикации в медиите 88 от тях са с негативно съдържание спрямо лекари и здравеопазване.

  • Горнооряховските колеги бяха наречени „убийци” и всички медии тиражираха това. Свидетели сме на усилваща се конфронтация между медиите и лекарското съсловие. Най-лесно днес можеш да критикуваш здравеопазването, лекарите, защото знаеш, че нищо лошо няма да ти се случи.

  • В обществото медиите успяха да създадат възможно най-негативния „престъпен” образ на българските лекари и здравеопазване. Всички неудачи в здравеопазването се приписват на лекарите.

За да има добри лекари (големи), те трябва да бъдат уважавани, стимулирани, професионално защитавани. За да има на кого да се надяваш утре. Защото и добре да живееш един ден ставаш пациент. При кого ще отидете – добър или лош, зависи и от вас, журналистите и от обществото.

Tags: , ,

Comments are closed.