На Събора на БЛС в Равда/19 октомври т. г. с Почетен знак на БЛС бе удостоен и един ведър и засмян беловлас колега от Велинград, чието име ми прозвуча твърде познато. Да, д-р Александър Попов, депутат от ВНС, за чиято книга “Неизреченото” уведомихме нашите читатели.
Оказа се, че той продължава да работи като рентгенолог в местната болница. И то – въпреки своите 84 години!! Едновременно с това – да пише и издава своите книги. Та това е уникален случай за България. Вероятно до него се доближава само д-р Герго Цонков, педиатър от Мездра, който – 80 годишен! – е на своя лекарски пост (не се стесняваме да употребим тази изтъркана дума) – като ОПЛ.
Скоро получихме новите книги на д-р Попов – “В недрата на отвъдното” (едно великолепно животоописание) и “Приумици и отломки” (мисли, афоризми и кратки есета); и в двата жанра, сигурни сме, не един и двама наши колеги ще могат да наострят перата си. Защото: има ли по-интелигентно, будно и талантливо съсловие от лекарското?
Ще цитираме част от афоризмите:
“Най-добрите, ценни и верни приятели са заседнали в сърцето ти от десетилетия. И не мърдат оттам, макар и да са понякога накрай света. И дори – на Оня свят.”
“Старче, не децата трябва да ти целуват ръцете, а ти – техните! Детските ръчиси са най-чисти!”
“Нито тогата прави съдията – съдия, нито короната – владиката. Достойнство и чест не се трупа т труфило.”
“Българинът е мнителен. Ако се усмихнеш на детенце и го погалиш, ще те нарочи за педофил.”
“По усмивката им ще ги познаете. Едно е да разтегнеш устни, друго е да те лъхне приветлива доброта.”
“Смут в душата на българина. Ако Ботев и Левски бяха доживели Освобождението, дали нямаше да ги сполети участта на Стамболов?”
Коментар, Т. Н. Непременно!
“Българинът обича да заимства от чужбина правила, практики, идеи. И да ги побългарява, като ги изопачава и ги крои по байганьовски терк.”
Коментар, Т. Н. Вижте ни порочната “здравна реформа”. Къде ли не скитосваха баш-реформаторите, изръчкаха цяла Европа, и накрая снесоха запъртък.
“Старият лекар. По-рано търпеливо изслушваше сълзливите си пациенти. Сега се просълзява заедно с тях.”
Коментар, Т. Н. Лесната плачливост е един от сигурните ранни симптоми на мозъчната атеросклероза…
“Българинът е скъп на похвали. А толкова им се радва.”
Коментар, Т. Н. Забелязали сме, че ако напишем нещо добро за някого, само той се радва; колегите му дори ни се сърдят…
“Набрала мащерка в горага, признателна женица я подари на лекаря си. Най-сладкият чай, което някога е пил.”
Коментар, Т. Н. Това е било в отдавна минали времена. Кой лекар сега ще се зарадва на чай?
“Недей да работиш – съветват пенсионера. – Пази си здравето!” Но безпаричието е жива болест, е казал отдавна народът.”
Коментар, Т. Н. Едва ли ще намерим вече лекар-пенсионер, почти всички продължават да работят. Така е, пенсиите ни са мизерни, но има и нещо друго: истинският Лекар не може дза се затвори вкъщи, да не преглежда и да не лекува. Помня баща си: веднага след като се пенсионира, се поболя. И причината, както ми сподели, а и сам я виждах, беше в чувството, че вече е излишен, никому непотребен. А това е болест и смърт за Лекаря.
“Когато медиите превръщат в събитие факта, че някой намерил пари и ги върнал на собственика им, това доказва едно: ниското равнище на нравите в обществото ни.”
“Каквото и място да посети, старият човек го оглежда прощално. Може да е за последно. И всяка среща за него е сбогуване.”
“Колеги рентгенолози, когато диагнозата ви затруднява, поканете пациента да седне до вас. Той може да ви подскаже неща, които снимката крие.”
Коментар. Да, и за образните диагностици не е зле да снемат анамнеза на болния. Но сега кой го разпитва, кой го преглежда? От вратата – в лабораторията и на скенер, че дори и на ядрен резонанс… Така е най-сигурно. Нищо, че е скъпо. Има ли нужда, няма ли – не е важно. А болният така се нуждае от човешки разговор, от допира на Лекаря. “Реформата” роботизира, механизира и дехуманизира всичко, дори и нас самите.
“Най-тежкото унижение за един лекар е да го изнудват лекари.”
Коментар, Т. Н.. Уви, подобно явление се наблядава във всяко ЛЗ. Да се гледа на колегата само като на пациент, и то – като на касичка, е отвратително. Осъзнайте се, сребролюбци!
