Трябва да се признае на проф. Митев, че изпълни някои от обещанията си към колегите при избирането му. Вече се отпускат по 180 лв месечно за всеки специализант, като 40% от тях се разпределят за хоноруване на обучаващите ги.
Придобилите степените “доктор” (на брой 450 души) и “доктор на науките” (102) получават съответно по 150 и 220 лв месечно. С 25% са увеличени и заплатите на преподавателите (а това са 3 академици, 3 чл.-кор., 107 професори, 262 доценти, 942 асистенти и 97 преподаватели). Понастоящем в МУ – София се обучават 5308 студенти, от които 867 чужденци от над 40 държави (между които Турция, Ирак, Бангладеш, Австралия, Китай, ЮАР) и 330 докторанти.
Ректорът има амбициозни бъдещи проекти. Още на пръв прочит обаче те изглеждат неосъществими:
1. 8-те УМБАЛ на територията на Болница “Александровска” да бъдат обединени в една, и то под прякото оперативно ръководство на ректора, който да й стане изпълнителен директор (как ще бъде преодолян неизбежният непреклонен отпор на техните директори?);
2. Пустеещите скелети (по неговия сполучлив израз) на недостроените и изоставени сгради на Детската (започната преди 30 години!) и Вътрешната (преди 20 години) Клиники да бъдат предоставени на още неясни химерни бизнесмени, които да ги превърнат в хотели и учебни зали. (А тези скелети вече не са ли негодни и опасни и, за съжаление, трябва просто да бъдат съборени?);
3. На мястото на зловещо зейналия като след бомбардировка стол № 8 да бъде изградена модерна сграда на Ректората и Деканата. (Единствено това би било практически възможно осъществимо и ако стане, проф. Митев ще заслужи втория си мандат.)
4. Построяването в Китен на хотелска и учебна база за използването й от всички клиники, катедри и медицински дружества. (Чудесна идея! Но как ще бъде осъществена тя без публично-частно партньорство, и то в условията на финансова криза и замиране на новото строителство по Черноморието? Освен това, как ще бъдат задължени или поне убедени всички колеги да ходят само в толкова далечния Китен, вместо да се събират в много по-удобната София или близкия до нея Пловдив?)
Споделяме тревогата на ректора от занемарения вид на най-авторитетната медицинска Алма Матер (вина за което носят и досегашните й бездейни ректори с чиновнически души) и искрено се надяваме управляващите да разберат неговите амбициозни, според нас обаче неизпълними и нереалистични проекти, и да му съдействат да ги осъществи поне някои от тях.
