Излишно е да се убеждаваме, че профилактиката и превенцията на заболяванията трябва да заемат изключително важен дял в здравеопазването. А тези простички дейности, които са съвършено ефтини и спестяват огромни бъдещи разходи за лечение и рехабилитация, започват със здравната промоция, наричана в близкото минало “здравна просвета”. Ние обаче имаме чувството, че колегите се срамуват от нея и затова не я прилагат. Къде-къде по-героични дела са рязането и съшиването на вътрешни органи, лекуването на инфаркт и пневмония и пр. “Здравната просвета” в съзнанието на много лекари е излишно “бля-бля”. Те явно са забравили първото изречение от Библията: “В началото бе словото.”
Изчезнаха училищните лекари, които влизаха в часа на класния и даваха на децата елементарни познанияпо анатомия ихигиена, ликвидирано бе и Дружество “Георги Кирков”, чиито сътрудници изнасяха срещу 3,50 лв хонорар лекции за народа. Затова днес нашите деца учат анатомия по филмите на ХХЛ. Те знаят кой е Азис и Ивана, но не и къде се намира черният им дроб и какви вредности крият тютюнът, алкохолът и дрогата. А, както всяко нещо, и здравната промоция е облечена в Закон – Закона за здравето (ДВ бр. 70/2004 г.). Чл. 122 (ал. 1) от него буквално гласи: “В рамките на утвърдените учебни часове се осигурява обучение на учениците по: 1. лична хигиена; 2. здравословно хранене; 3. здравнословна жизнена среда; 4. здравословен начин на живот; 5. предпазване от инфекциозни болести; 6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични средстна; 7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и СПИН и предпазване от нежелана бременност.”
Като текст -чудесно казано и написано, макар и с някои тафтологии. Но: кой трябва да изпълнява това “се осигурява обучение”: МОН или МЗ? И защо и двете ведомства упорито не желаят да се заемат с изпълнението на този чл. 122, който явно е поредната съществуваща проформа законова разпоредба? Нееднократно сме се обръщали към всички досегашни здравни и просветни министри с напомняне, че този член трябва да се изпълнява. Написахме и издадохме на собствени разноски в тираж 1000 бр. (тогавашната директорка на Управление “Здравеопазване” Нели Нешева обеща да изкупи целия тираж, но не плати дори книгата за дъщеря си) единственото сертифицирано от МОН учебно помагало по здравна и сексуална култура – “Здравна азбука” (2009), което покрива всички изисквания на този страховит чл. 122 (от джоба си платихме и 300 лв за хонорар на комисията); още “нещо повече”: предлагахме им на тези министри – абсолютно безплатно! – да го качат на сайтовете на министерствата си, за да четат хората кои са социално-значимите и половопреносимите болести, вредностите, как да се предпазват от тях и пр.: никакъв отговор, освен присмех (МОН: “Ние не правим реклама на частни издания!”). “Невъзможно е да замениш държавата!”, казваше незабравимият чаровник акад. Чудомир Начев…
Неколкократно сме предлагали на тези досегашни министри и въвеждането вучилищата на задължително обучение по здравна и сексуална култура. Съгласяват се. Обещават. И – дотук!
А едни познания по темите биха предпазили хиляди ученици, които са бъдещи родители и зрели хора, от редица болести, които всички ние добре познаваме.
И, така: кой и кога ще изпълни разпорежданията на чл. 122, ал. 1 от ЗЗ?
