-Как бихте коментирали изявлението на Радан Кънев, че целта на РБ е да не допусне Бойко Борисов на власт? Има ли нещо патологично в подобно неистово отрицание, още повече, че то напълно съвпада с намеренията, изказани и от Сергей Станишев?
– Винаги, като видя и чуя нашите, Божем, политици и държавници, се сещам за филмчета от Телевизия “Енимал планет” за лъвските прайдове в африканските савани. Там мъжкарите си отнемат един другиму прайдовете, за да станат еднолични техни собственици, сиреч да се докопат до властта. Защото тя и в дивия свят означава власт и секс. Лидерът има право (и то – без да участва в лова, наготово!) първи да получи достъп до плячката и да се наяде до насита, до преяждане, след което с издут до пръсване тумбак се отделя да почива и храносмила в сенките и оставя огризките на лъвиците и лъвчетата. Нещо повече: ако той е прогонил досегашния водач, непременно убива неговото потомство, за да създаде свое на изгубилите рожбите си самки, които автоматично се разгонват и вече му принадлежат изцяло… Във властта, поне в България, се постъпва по същия този лъвски начин… Та, за самонадеяното изказване на Радан Кънев: то не е негово, а на гуруто му Костов. Вярно, Бойко си го “купи” с още по-грандоманското си поведение на наскоро преминалия конгрес на ГЕРБ: че не иска съюзяване и коалиция нито с БСП, нито с ДПС, нито с “Атака”, нито с РБ, сиреч- с никой. Той си се харесва в типичния му неизменен нарцистичен стил и за сетен път заявява твърдоглавото си желание да управлява (чети: граби!) съвсем сам, без ортаци. Да, но вижте как се обединяват, в името на просперитета на държавите си, политическите сили в най-мощната европейска страна Германия! Нашите доморасли политикани продължават да не се интересуват от най-големия национален проблем – демографския, нито от рухналото ни здравеопазване, което, въпреки залегналите в Конституцията постановки, е недостъпно за огромна част от населението.
– Е, добре, трябва ли тогава да смятаме тези хора за болни?
– Определено – да! Повечето от тях са нелечимо болни от едва ли не всичките 7 смъртни гряха (обособени от Папа Григорий Велики през 590 г.: гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот. Сиреч: недостъпни са за своите избиратели; завиждат на докопалия се до властта корумпиран ненаситник; гневят се на всеки, който не споделя възгледите им, не ги подкрепя и ги критикува; мързи ги да направят нещо полезно за своя народ; алчни са за благините на властта, а когато се доберат до нея – нямат наяждане; посягат на секретарките и подчинените си. Да добавим грандоманията и чувството за непогрешимост и месианство. Какво нормално има в това?!
