Откога НЗОК има право да отнема лекарски дипломи?

По този въпрос д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК, заявява пред в. “Труд”/26 март:

“Ако даден лекар вкарва един и същ пациент в болница, трябва да се установи каква е причината за това. Ако пациенти се приемат в болница само и само да носят ресурс (което е много лесно), тогава става дума за сериозно нарушение. Трябва да се отнемат лекарски права на лекар, ако се установи, се е точил касата. Това говорихме и с премиера, тъй като в настоящия си вид проверките не плашат никого.”

 

Коментар. Откога НЗОК има право да отнема лекарски права? Досега си мислехме, че това е право само на БЛС и на съда.

Да, правят се документни измами; те са наказуеми. Има и друг вид санкция от платеца НЗОК: при установена измама договорът с въпросния тарикат просто трябва да се прекрати, и това е.

Вие как мислите?

 

И тъй, като предстои за 17-ти пореден път да организираме “Чилови дни” (впрочем, те също бяха обект на кражба, и то от един търговец на мазут и неговите послушници), ще си позволим да ви попитаме: как ли проф. Константин Чилов би реагирал на подобна търговия със здравето на пациентите и подлагането му на риск заради шепа сребърници?

Гордея се, че познавам толкова много достойни български Лекари!

И, същевременно, се срамувам от някои хора с лекарски дипломи.

Най-тревожният въпрос обаче е: кои са повече?

Следовниците на Чилов или търговците в храма?

 

Все пак, да предоставим последната дума по въпроса на здравния министър – д-р Таня Андреева, която в интервю пред в. “Стандарт”/31 март, озаглавено

 

“Частпром източва държавни болниви”,

заявява следното:

 

“Практиката “консултантски договори” не само, че не е етична, но и вредна за системата, защото при такъв тип договори се отнема свободният избор на пациента за ЛЗ. Тя противоречи и на всякакъв нормативен регламент. Затова разпоредихме проверка на “Медицински одит”.  Подобни практики няма как да станат приемливи, защото се създава нелоялна конкуренция между ЛЗ. След проверката на ИАМО ще видим какви нарушения има и ще сезираме съответните органи. Освен това сега променяме нещата така, че проверките да се правят заедно с РЗИ и съсловните организации, защото всеки може да оказва контрол по различен начин.

Прави ни впечатление, че ЛЗ, които са с най-големи задължения и са почти декапитализилани, са в топ 10 по приходи от НЗОК. Това може да означава, че имат свръхдейност, което е логично, тъй като са едни от най-добрите болници. Но тогава някой друг не е коректен към системата. Защото броят на хоспитализираните расте, а населението е константно. За 2013 г. имаме 1,9 млн хоспитализации по каса или с 200 000 повече от 2012 г.

Първият пакет със законодателни промени, които правим, е свързан с корекции на основните пробойни в системата. След като получим доклада на Световната банка и на още две организации, които правят анализ на системата, вероятно ще има втори, с още по-големи промени от това. Няколко неща ще трябва да се коригират: едно от тях е броят на договорните партньори на касата, защото той е твърде голям за ресурса ѝ.

За да го нормализираме, правим Национална здравна карта. Това ще даде броят на леглата и специалистите, които са нужни по региони. Ще остане предложението за селективно договаряне. То ще се провежда според методика с критерии, по които касата ще избира с кого да сключва договори и за какъв обем дейност. При някои ЛЗ той ще бъде по-малък от сегашния. Така ще последват и съответните мениджърски решения – да се закрият дейности, които са губещи.

И сега ги има, но не се предприема нищо. Идеята е в по-малките ЛЗ да се оставят основни отделения, от които има нужда, да се прибави и спешен център. В тези общински болници ще се даде възможност да влизат частни инвеститори под някаква форма. Няма значение дали ще го наречем публично-частно партньорство, но това са форми на обща дейност, които ще дадат добър резултат.

Важното е тази дейност да бъде взаимноизгодна, защото в настоящия момент има частни структури, които източват държавни болници. Това се дължи изцяло на неизгодните договори, които са подписани. Ето, напр. видинската болница е задължена не само приоритетно да обслужва и консултира пациентите на частната, но да се грижи и за сметосъбирането, да осигурява паркоместата.

И то при неизгодни условия за държавната болница. И те са взети без разрешение от принципала (МЗ)… Няма как подобни взаимоотношения да бъдат подкрепени от държавата. Възнамерявам да пусна писмо до ръководствата на МБАЛ, че подобни договори няма да се сключват без разрешение от принципала. Сега самите областни болници искат от принципала съдействие, защото тези частни структури ги водят към тежки загуби, но в голяма част от случаите ще е трудно да се намери адекватно решение.

Повечето болници имат МЦ и ако лекарите работят и в тях или си имат свой частен кабинет, това не пречи. Предложението “Един договор – един лекар” беше обсъждано и на Събора на БЛС, но се призна, че много малки населени места ще останат без лекари. Дори в малките болници имаха контрапредложение: колегите на граждански договор да бъдат изпълнители на дейност и по каса. Затова оставихме нещата непроменени.

Необходимо е преструктурирането на болниците. Но искам да подчертая – не закриването, а преструктурирането им дори от гледна точка на кадрите. Напр. ако в дадена облест всички ЛЗ се управляват под една шапка, ще се спестява ресурс. Освен това ще могат да се определят какви профили да се поддържат в клиниките, ще могат да се обменят специалисти в отделенията, както и дежурства и графици.

Ще има нормативна възможност ако частните болници искат, да могат да се включват в консорциуми между общински и държавни болници. Защото има настояване и от касата: ако една болница желае да работи с публичен ресурс, да го прави по всички КП, а не да има подбор на по-тежки и по-леки.

Отдавна има идеи да се ревизира пакетът на касата, но сега не може да се свива повече, защото доплащанията ще растат, а няма да има алтернатива, освен да се покрива от джоба на хората. Затова и не пристъпваме към разглеждане на основния пакет, докато нямаме идея кой ще поеме остатъка – доброволни фондове или хората ке доплащат от джоба си, което не е добрият вариант.

Има привърженици и на идеята за демонополизация на НЗОК, както и на противното мнение. Затова смятам, че анализите на системите за финансиране в ЕС, които ще се направят, както и на вариантите, които Световната банка ще предложи, ще дадат по-ясна представа за пътя. Това обаче едва ли ще стане по-ясно от края на годината.

Мерките, които предлагаме за оптимизиране дефицита на касата, ще заработят догодина, тогава ще видим ефективността им. тази година ще е най-тежката за касата. Затова тя поема управлението на ресурса на болниците ръчно.

Много е рано да се каже дали трябва да се актуализира бюджетът на касата. Но няма да е добре да се стига дотам.

С преминаването към месечни прогнозни бюджети контролът и проверките в болниците ще са истински. Защото са ни известни начините, по които те търсят как да дофинансират дейността си.”

 

Коментар. Както сами се убеждавате, недофинансирането се сочи от министъра като основният проблем на нашето здравеопазване. Като добавим и задълбочаващият се кадрови дефицит и източването на НЗОК, батакът е пълен, а перспективата – мрачна. Мафиотското сливане на редица държавни ЛЗ – Областните болници (често наричани “гръбнакът на здравеопазването”), с изсмукващи ресурсите им дребни частни тарикати, лишава колегите от достойно заплащане и превръща горките пациенти в средство за лично облагодетелстване. Така е, след като общество и съсловие безучастно наблюдаваха превръщането на Медицината в търговска дейност, в бакалия.

Tags: , , , , , , , , , ,

Comments are closed.